Пясъкът – новото злато?

Повечето западняци, срещу които са предявявани обвинения в Камбоджа, биха се радвали на късмета си да се измъкнат в друга държава. Но Алехандро Гонзалез-Дейвидсън, който е с двойно британско и испанско гражданство, настоява камбоджанското правителство да му разреши да се върне в страната и да се изправи пред съда заедно с трима местни свои колеги.

Всички те са обвинени в незаконна намеса при извличането на един от най-ценните ресурси в 21-ви век – пясъка.

Вярвате или не, ние ползваме този природен ресурс повече от всеки друг с изключение на водата и въздуха, отбелязва в-к “Ню Йорк Таймс”. Пясъкът е това, с което са изградени съвременните градове.

Почти всеки апартамент, офис сграда или търговски мол от Пекин до Лагос поне в една малка част е изграден от бетон. А бетонът най-образно казано е пясък и баластра, забъркани с цимент. Всеки метър асфалт, който свързва всички тези сгради, също съдържа пясък. Както и всеки прозорец на всяка от тези сгради.

Пясъкът е съществена съставна част, която прави съвременния живот възможен. Но както много други суровини и тази започва да свършва. Това се дължи до голяма степен на разрастването на градовете, най-вече в развиващите се страни.

Популацията на планетата нараства постоянно и всяка година все повече хора се насочват към градовете. От 1950-та година световното градско население се е увеличило от 746 милиона на 3.9 милиарда души.

По официално данни само през 2012-та година светът е ползвал бетон, достатъчен за изграждането на стена висока и широка по 27 метра по дължината на Екватора. Само в периода 2011-2013-та година Китай е използвал повече цимент, отколкото Съединените щати за целия 20-ти век.

За изграждането на тези нови големи градове, хората извличат чудовищни количества пясък. Трябва да се отбележи, че използваемият пясък далеч не е най-разпространената суровина.

Например пясъкът от пустините не върши работа. По тази причина се взима от корита на реки, заливни зони и плажове.

Индустрията по извличане на пясъка се оценява на над 70 милиарда долара. Мултинационални компании се насочват към девствени природни зони в търсене на печалба. Когато наземни ресурси се изчерпат, пясъчните “миньори” се насочват направо към морето.

В повечето случаи това води до непоправими щети за околната среда. В Индия с извличането на пясък от реките се заличават цели екосистеми, убиват се безброй риби и птици. В Индонезия повече от две дузини острови са изчезнали само от 2005-та година насам заради тази дейност. Стотици декари гори са изсечени във Виетнам заради извличане на пясък от почвата под тях. В Кения са унщожени множество коралови рифове.

Хора също загиват в търсенето на новото злато. Фатални инциденти са регистрирани в Саудитска Арабия, Южна Африка, Гамбия, Индия и Индонезия. Дори се говори за ганстерски войни на черния пазар.

“Ню Йорк Таймс” посочва, че по-строги регулации биха ограничили щетите. Но има и един сериозен недостатък.

Пясъкът е изключително тежък, което го прави и изключително скъп за транспортиране. Ако се забрани или ограничи извличането на собствена територия, то суровината трябва да се внася. Но тогава цената ще е далеч по-висока. Което прави и изграждането на сгради и пътища значително по-скъпи. А това нанася жесток удар по икономиката.

Властите в Калифорния изчислиха, че ако средното разстояние за пренос на пясък се увеличи от 25 на 50 мили, камионите за транспортиране ще горят с близо 50 милиона галона дизелово гориво повече всяка година.

Към момента алтернатива на пясъка няма.

Този факт се усеща доста силно от жителите на рибарските селища в камбоджанската провинция Ко Конг. Години наред хората се оплакват, че неспиращото извличане на пясък от местните плажове и водни басейни убива морската фауна, която е основният им поминък. Неслучайно се стига до масово изселване.

Но миналата година намесата на природозащитна група, оглавена от Гонзалез-Дейвидсън, дава надежда на местните жители. Започват блокади на пътища и масови протести. Правителството потушава бунта, екстрадира чужденеца и задържа трима местни активисти. Но началото е дадено. И хората изглежда няма да се предадат. Поне не лесно.

Едва ли някой от нас въобще се замисля за пясъка и неговата роля. Изглежда вече не можем да си позволим този лукс.

Трябва да мислим за алтернативни материали, за преизползване, за консервиране. Защото иначе ще ни се наложи по трудния и скъпия начин.