Тръмп и Джонсън – непокорните руси перчеми

Снимка: Twitter

4 / 5

И в двата случая имаме нещо общо. Популизъм, национализъм и лидери с непокорни, руси коси.  Дали през ноември няма да се окаже, че от двете страни на океана, начело на две от най-силните държави в света стоят лидери с несъмнени прилики – Доналд Тръмп и Борис Джонсън.

"Да направим Америка велика отново!", зове в кампанията си Тръмп. Джонсън и подръжниците му пък искаха да възродят величието и суверенитета на Великобритания, каквото и да имат предвид с това. Явно отърсването от неоспоримия бюрократичен ад, който представлява ЕС, е равносилно на това.

И ако Тръмп иска да построи стена по границата с Мексико, британците пък не искат различни имигранти да се роят в страната им. Джонсън сам възропта срещу имигрантите и се възмути: "Нямаме никаква сила да контролираме онези, които пристигат без квалификации и без предложения за работа от 28-те страни от ЕС".

Остава въпросът откъде трябва да се отцепят британците, ако искат да спрат и всички останали имигранти, които далеч не са граждани на Европейския съюз, а на други държави. Държави, които самата Британска империя е държала под властта си.

Кампанията за Brexit и тази на Доналд Тръмп имат още едно общо нещо помежду си. Възгледите им за свободната търговия. Brexit вижда своите проблеми в регулациите на ЕС. Все пак, както и изданието Quartz отбелязва – на ЕС му отне 15 години да определи що е то шоколад. Доналд Тръмп пък има простичко обяснение – икономиката на САЩ е в това състояние, "заради глупави решения, взети от глупави политици".

Макар и по различен начин, и двете стани търсят едно и също нещо.

Като цяло се усеща една нотка на носталгия в кампаниите. Да си върнем величието, да вземем страната си в свои ръце. Сякаш са вкопчени в блясъка на миналото, в преуспяващата Британска Империя или пък в Америка на подема, на бизнеса и безкрайните възможности.

Решенията им са простички – нека да се погрижим за себе си. Да разкараме имигрантите и ще настане мир и просперитет. Дали?

Можем да продължим с приликите. Подкрепата за Тръмп и Джонсън идва от по-възрастното население, по-консервативното.

Все пак има и една доста сериозна разлика между двамата.

Борис Джонсън е политик, врял и кипял. Той е познато име на политическата сцена. Колкото и поляризираща фигура да е, той се радва на доста сериозно одобрение в Консервативната партия. Борис Джонсън е и кмет на Лондон в продължение на 8 години. Учил в Оксфорд, заедно с опонента си в кампанията за оставане - Дейвид Камерън.

Републиканците в САЩ пък си имат Доналд Тръмп. Изникнал на политическата сцена като един черен лебед, той изненада не един и двама анализатори. Несъмнени са качествата му на бизнесмен, но той тепърва ще трябва да се доказва на политическата сцена. И световната, а и не само световната политика, нееднократно е показала, че едно се говори от предизборната трибуна, но понякога нещата са съвсем различни от позицията на властта.

Между другото, на 24 юни Доналд Тръмп пристигна в Шотландия и ведната се обърна към последователите си в Twitter. Кандидатът за президент на САЩ симпатизираше на кампанията за излизане на Великобритания от ЕС и със сигурност новината за резултата от референдума го е зарадвала. И така той туитна към последователите си в социалната мрежа, че е пристигнал в Шотландия.

"Тук много се вълнуват от вота. Взеха обратно страната си в свои ръце, точно както и ние ще си върнем Америка. Без игри!".

Именно Шотландия гласува много категорично за оставане в ЕС. Дали няма да се окаже, че паралелите между двамата популисти с непокорни руси перчеми от двете страни на океана са просто празни приказки? Може и така да се случи. Но обратната перспектива е също толкова вероятна.