Защо НАТО не трябва да храни илюзии към Москва

В петък и събота лидерите на НАТО ще се съберат във Варшава, за да предприемат нови стъпки към укрепване на възможностите на алианса и присъствието му на източния фланг. Това е част от западния подход спрямо реваншистка Русия.

Успешният изход от срещата на върха във Варшава ще помогне за стабилизирането на натовските съюзници и ще даде на Запада морален импулс в период на политическа несигурност и поголовни икономии. Това пише Андерс Фог Расмусен* в сп. "Нюзуик".

Новият западен подход към Русия се оформи на съмита в Уелс през 2014 г. в отговор на нейното незаконно анексиране на Крим и нейната продължаваща военна кампания в Източна Украйна. Той постави ударението върху твърдия отпор и възпирането, за разлика от преди събитията от 2014, когато на преден план бяха диалогът и сътрудничеството с Русия.

Ние не трябва да храним илюзии относно намеренията на Москва. Зад сплашването и опитите за разкол спрямо прозападните страни, граничещи с Русия, се крие сблъсък на идеи. От едната страна са ценности като върховенството на закона, подлежащата на отчетност бюрокрация и демократичните избори. А от другата имаме действаща без задръжки държава, която може да жертва собствените си граждани в името на амбициите на своите управници.

Сблъсъкът обаче не се ограничава само в споделеното ни съседско пространство. Москва явно има намерение да подкопае либералния международен ред и единството на Запада, което ни служи така добре след края на Втората световна война. Виждаме това в Европа, където Русия използва енергийните си ресурси като оръжие, за да внася разединение сред съюзниците. Или когато държавно финансираната телевизия "Рашъ тудей" (Русия днес) разпространява дезинформация за търговското споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП), чрез което Кремъл се опитва да подкопае един бъдещ източник на креативност и просперитет.

Виждаме това и когато Русия подкрепя политически партии, обявяващи се за разпадане на Европейския съюз. Не е изненада, че президентът Путин е един от малцината, ако не и единственият световен лидер, който приветства Брекзита.

За да защитим нашия начин на живот, европейските съюзници трябва да приемат факта, че силното натовско възпиране, единството и защитата на приятелите и на принципите са по-важни от цената на икономическите санкции срещу Русия или от потенциалната изгода от сближаване с Москва. Ние не трябва да се стремим към ескалация на един конфликт, разпален от Кремъл по вътрешни съображения, но не трябва и да се примиряваме с лошото му поведение. Аз бих казал така: съюзниците от НАТО трябва да сътрудничат с Русия, където е възможно, и да й се противопоставяме, където трябва.

На варшавската среща трансатлантическите съюзници трябва да подчертаят пълната си подкрепа за санкциите срещу Русия, докато не бъдат изпълнени условията на споразумението Минск-2. Ако Европа не успее да запази санкциите, това би отслабило военните усилия на НАТО за отпор на сплашващата тактика на Русия. Икономическите санкции и военното възпиране са двете страни на една и съща монета. Ясно е, че британското решение за излизане от ЕС е удар по западното единство. За да минимизира негативните последствия, Обединеното кралство трябва да спазва ангажимента си за 2-процентни военни разходи и да помага за запазването на санкциите срещу Русия.

На срещата на върха съюзниците от НАТО трябва да решат да преместят по-голяма част от натовските (военни) сили и възможности към източните съюзници, включително и постоянно разполагане на сухопътни, въздушни и военноморски сили в балтийските държави, Полша Румъния, България дотогава, докато Русия продължава да се държи агресивно. Аз съм убеден също, че алиансът трябва да продължи да разработва, да разполага и да изгражда в завършен вид колективна противоракетна отбрана, да повишава своите кибервъзможности, преминавайки от пасивна отбрана към по-активна и офанзивна роля, когато се налага.

Европейските съюзници трябва да спазват своя ангажимент да изразходват два процента от своя БВП за отбрана най-късно до 2024 г., като излязат с междинни планове за следващите пет години. Това ще им помогне да запазят една по-отговорна позиция и ще изпрати положителен сигнал към следващата американска администрация. Така преди края на мандата на следващия американски президент Европа би успяла да намали трансатлантическата пропаст в отбранителните възможности.

САЩ обаче също трябва да продължат да носят своята част от бремето. НАТО запазва стабилността в най-проспериращия район на света, гарантира наличието на силна мрежа от съюзници и подкрепя САЩ политически и военно по света. Това е добра цена за похарчените за отбрана американски долари.

Варшавският съмит е навременна възможност да се покаже, че западният свят няма да гледа безучастно, когато нашите приятели и съседи биват сплашвани. Липсата на решимост и единство в отношението спрямо Русия само ще укрепи зловредния възглед на Москва, че може да се меси във вътрешните работи на съседите си с цел да запази съществуващата в представите й своя "сфера на интереси".

НАТО ще трябва да демонстрира решимост за един доста дълъг период от време преди подходът, иницииран на срещата на върха в Уелс, да окаже видимо влияние върху поведението на Русия. Но един успешен резултат на варшавската среща на високо равнище ще ни приближи с една крачка към (така желаната) цялостна и свободна Европа.

/БТА/

*Авторът е бивш генерален секретар на НАТО, бивш премиер на Дания, основател и председател на фондация "Расмусен глобал".