Борис Джонсън избяга... и се върна на бял кон

Борис Джонсън смая света, като изведе лагера на поддръжниците на Brexit-а до победа, а след това отказа да поеме премиерския пост. Вчера той се завърна по впечатляващ начин, ставайки министър на външните работи.
Кариерата му изглеждаше приключила, след като преди две седмици заяви, че не смята да се кандидатира за премиер след оставката на Дейвид Камерън.

След като описа необходимите качества за заемането на поста и успешното водене на преговорите с Брюксел, 52-годишният депутат от Консервативната партия, получил в интернет прякора "Боксит", заключи: "Аз не мога да бъда този човек".

Неочакван обрат за този размирник в политическия живот с разрошени руси коси, който обаче обикаляше неуморно английските градове и села, за да убеди по-голямата част от британците "да си върнат контрола" над своята съдба. И спечели.

Предател, лъжец, малодушен... Обиждан пред жилището си, освиркан от протестиращите пред парламента, осмиван в интернет, човекът, който беше един от най-обичаните британски политици по време на осемте си години като кмет на Лондон, стана, за няколкото дни след Брекзита, обществен враг номер 1, особено в космополитния си проевропейски град.

"Борис загуби уважението на много хора", заяви пред АФП Клеър Джонсън, лондонска учителка, която неотдавна протестираше на площад "Трафалгар" срещу Брекзита.

След обявяването на резултатите "БоДжо" далеч не успя да заглуши обвиненията в лъжи и липса на подготовка и се задоволи да изчаква и да се изказва окуражително, твърдейки, че страната "не обръща гръб на Европа", без обаче да предложи конкретна стратегия.

Макар че това отношение възмути неговия лагер, никой не смяташе, че то показва чисто и просто дезертьорство от страна на човека, чиито амбиции изглежда датираха още от детството му. Дезертьорство, което в крайна сметка продължи само две седмици.

Роден в Ню Йорк през 1964 г. Александър Борис де Пфефел Джонсън искаше да бъде "крал на света" от най-ранно детство, призна сестра му Рейчъл пред неговия биограф Андрю Гимсън.
След като получава елитно образование, най-големият от четиримата братя и сестри не спира да преследва мечтите си за величие, печелейки стипендия за престижния Итън колидж и не по-малко бляскавия пост на председател на клуба по дебати "Оксфорд юниън".

"Никой в Оксфордския университет навремето не се е съмнявал, че един ден той ще стане премиер", подчертава Гимсън.

След това Борис Джонсън започва журналистическа кариера във в. "Таймс", откъдето е уволнен едва година по-късно, защото си измислил цитат и излъгал, че не го е измислил. В. "Дейли телеграф" го спасява и изпраща в Брюксел, където той работи от 1989 г. до 1994 година.

Служейки си с преувеличения, а понякога дори и с измами, Борис Джонсън повдига тогавашните завеси и става "любимия журналист" на Маргарет Тачър, като описва подробно най-странните действия на европейската изпълнителна власт (размери на наденичките, тоалетни...)

"Той не точно си измисляше истории, но преувеличаваше", си спомня Кристиан Спилман, журналист от АФП, работил в Брюксел "по времето на Борис".

Отново в Брюксел се разпада и първият му брак, с Алегра Мостин-Оуен, колежка от Оксфорд, и той подновява връзката си с приятелка от детството, Марина Уийлър, която днес е негова съпруга и майка на четирите му деца.
През 2001 г. Джонсън е избран за първи път за депутат. Отнемайки кметския пост в Лондон от Лейбъристката партия през 2008 г., той става политик от национално значение.

През 2012 г. е преизбран и има няколко емблематични успеха, например Олимпийските игри. Но неговата ексцентрична личност, с рошавите руси кичури и шегите, които винаги е готов да извади, най-вече очароваше.
Уменията му да прави неочаквани обрати вече нямат нужда от доказване. Остава да открием какви са талантите му в международната дипломация. (БТА)