Сривът на "Алтернатива за Германия" – добра вест за Меркел

Подкрепата за антиимигрантската "Алтернатива за Германия" (АзГ) драматично спада на фона на вътрешнопартийни ежби, критики с расов привкус срещу популярния национален футболен отбор, и дори на местна обратна реакция след британския вот за напускане на ЕС.

Анализатори смятат, че неочаквано бързият срив в подкрепата за крайнодясната АзГ, която за два месеца според проучванията на общественото мнение се е сринала от 15 на сто до най-ниските за годината 8 процента, може да улесни Ангела Меркел да запази властта на изборите догодина, пише Ерик Киршбаум от Ройтерс.

Тъй като десноцентристките консерватори на Меркел, левоцентристките им коалиционни партньори - социалдемократите, и другите партии отхвърлят всякакъв алианс с АзГ, възходът на популистката партия поставяше под съмнение надеждите й да намери достатъчно голям партньор за четвърти мандат.

"Изведнъж популистите вече не изглеждат толкова атрактивни", каза Ханс Форлендер, политолог от Дрезденския технически университет. Той смята, че подкрепата за АзГ ерозира заради тежките вътрешни ежби между нейните лидери и отрезвяването след Брекзит.

На 23 юни Великобритания гласува в референдум с 52 процента срещу 48 за излизане от Европейския съюз. Но няколко видни лидери на кампанията за излизане след това паднаха зад борда в резултат на задкулисни борби за високи правителствени постове и съмнения, че някои от техните политически обещания са нереалистични.

"Това, че лидерите на Брекзит Борис Джонсън и Найджъл Фараж избягаха от отговорност толкова бързо, разкри на привържениците на АзГ, че те са обещавали една илюзия", добави Форлендер. "Бягството им извади на показ истината и предизвика силно разочарование спрямо популистите."

Утежнявайки бедите на АзГ, заместник-лидерът на партията Беатрикс фон Щорх си навлече обществено негодувание с намека, че за загубата на германския футболен отбор на полуфинала на европейското първенство са виновни многото играчи от имигрантски семейства.

Друг лидер на АзГ - Александер Гауланд, предизвика възмущение през май с думите си, че повечето германци не биха искали за съсед една от чернокожите звезди на отбора - Жером Боатенг.

Историята показва, че десните популистки партии в Германия обикновено имат кратък живот. Основаната през 1993 г. "Щат партай" (Statt Partei или STATT - Partei Die Unabhangigen - Независима партия) спечели 4,6 процента в Хамбург и до 16 процента на местните избори в Германия, но през 1997 г. загуби всички парламентарни места и се преля в крайната десница. През 2001 г. партията Шил (на Роналд Шил) спечели 20 на сто от гласовете в Хамбург. Тя се опита да се превърне в общонационална партия, но за 6 г. постепенно потъна в забвение.

"АзГ се държи невероятно глупаво, точно като други крайнодесни партии преди нея", каза Хайо Функе, политолог от Берлинския свободен университет. "Нейните лидери открито се самоизяждат един друг. АзГ сама се проваля по-бързо от очакваното".

Меркел се люшкаше между опитите да игнорира АзГ (възникнала като анти-евро партия през 2013 г. и спечелила 4,7 процента пет месеца по-късно на последните парламентарни избори), и да се бори срещу нея. Критиците на партията прогнозират, че тя ще се самоунищожи.

АзГ едва не рухна през 2015 г. заради друга битка за лидерство, но успя да се съвземе, възползвайки се от надигналата се вълна от недоволство от меркеловата политика на отворени врати за бежанците, в резултат на която Германия прие над 1 млн. души, бягащи от войните в Сирия, Ирак и Афганистан.

/БТА/