Ердоган в момента държи козове в ръцете си

Списъците на онези, които Реджеп Ердоган е смятал да "измете", трябва да са били изготвени още далеч преди преврата. В момента той държи козове в ръцете си, но те могат да бъдат използвани само веднъж, пише Бертолд Колер във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Предприетата от турския президент Ердоган чистка в държавата върви на пълни обороти. Броени часове след провалилия се опит за преврат започнаха арестите. За три дни бяха задържани повече от 7500 военни, съдии, прокурори и полицаи, а други 13 000 държавни служители бяха уволнени.

И най-голямата полицейска държава в света би се затруднила с провеждането на подобна операция. Списъците на хората за отстраняване трябва да са били готови предварително – или защото Ердоган е планирал атака срещу онези, които смята за свои врагове, или защото е искал да бъде подготвен в случай на опит за узурпиране на властта. Да припомним само, че самият той нарече опита за преврат "дар от Аллаха".

Кухите закани на Запада

Контрапревратът на Ердоган е толкова мащабен, че Западът се видя принуден да го заплашва с всичко, което би могло да го стресне: изключване на Турция от НАТО и прекратяване на преговорите за членство в ЕС.

Но и двете неща са относително кухи закани.

Със своята армия, която е втора по численост в НАТО, Турция осигурява югоизточния фланг на Атлантическия съюз. Като страж край Босфора, граничещ с Черно море, и буфер към нестабилните райони на Сирия и Ирак, страната има изключително голямо стратегическо значение - и Ердоган знае това отлично. НАТО би се замислил за изключването на Турция от Алианса, само ако Ердоган започне да създава повече проблеми, отколкото Путин и Асад.

Що се отнася до преговорния процес с ЕС, там Ердоган така или иначе няма какво толкова да изгуби, защото членството на Турция в общността и бездруго е чиста илюзия. В ЕС в момента мислят не за разширяване, а точно обратното - за свиване на общността. Под управлението на Ердоган Турция все повече се отдалечи от минималните изисквания на ЕС за човешките права, правовата държавност и разделението на властите. Идеята за връщането на смъртното наказание е само един пример за това.

С един коз се цака само веднъж

Но дори и връщането на смъртните присъди не би накарало европейците да прекратят споразумението за бежанците, превърнало се в нещо като Магна харта за отношенията между ЕС и Турция. В Берлин например твърдят, че въпросните договорености трябва да се разглеждат извън контекста на двустранните отношения.

От всичко това Ердоган би следвало да си извади съответните изводи. Той, разбира се, не може да не знае, че и най-силният коз може да бъде игран само веднъж. Но дали автократ като него, който се смята и за непобедим, наистина помни това?

(Дойче веле)