Как демокрацията и свободата в Турция ерозираха

 Събитията, последвали проваления опит за военен преврат в Турция преди две седмици, породиха вълна от коментари, обявяващи началото (или излизането наяве) на диктаторски режим в страната. Същевременно някои от западните държави се обявиха в подкрепа на управляващите в Анкара, обяснявайки позицията си със защита на демократично избраната власт.

Дали Турция на Реджеп Тайим Ердоган все още е част от клуба на либералните демокрации, или вече е част от така наречените изборни авторитаризми? Даването на твърд, еднозначен и безпристрастен отговор на този въпрос е почти невъзможно, и със сигурност извън обхвата на една статия.

По тази причина Адриан Николов от Инфограф обобщава тенденциите в динамиката на няколко от най-важните и влиятелни индекси, които отразяват състоянието на демокрацията, свободния пазар, медиите и гражданското общество на Турция, и ще обобщя информацията, която те предоставят за страната. С всичките им абстракции, условности и методологически особености, съчетаването им относително добре представя развитието на демократичните институции и пазарните отношения, поне на фундаментално равнище.

Въз основа на пет индикатора Economist Intelligence Unit (EIU) разпределя страните в света в четири категории – пълни демокрации, демокрации с недостатъци (flawed democracies), хибридни и авторитарни режими.

През 2015 г. Турция е сред хибридните режими, като заема 97 място от 167 държави, и се нарежда между Уганда и Тайланд, със средна оценка от 5,12/10. Най-ниската си оценка страната получава на компонента „граждански свободи“ - 2,94/10 – ниво, сравнимо с това в Конго и Бурунди. За сметка на това, EIU е на мнение, че изборният процес и плурализмът, както и политическата култура на Турция са доста над средните равнища. Не е изключено обаче тези оценки да се променят значително след събитията от последните седмици.

През последното десетилетие индексът на демокрацията в Турция е относително статичен, като между 2006 и 2012 г. се покачва до 5,76. След 2012 г. обаче започва значителен спад, като до 2015 г. индексът се срива с над половин единица. Периодът на спад съвпада и с „втвърдяването“ на режима на Ердоган.

Индексът на Freedom House (FH) е сходен с този на EIU, но е с по-тесен фокус върху гражданските свободи и политическите права. Последното му издание е от 2016 г., като Турция получава оценка 3,5/7 (тук 1 са най-свободните държави, 7 – най-малко свободните), с прогноза към влошаване. Според FH гражданските свободи (4/7) в страната са в относително по-лошо състояние от политическите права (3/7). Организацията мотивира своите оценки с насилието срещу кюрдските организации, преследването срещу членове на опозицията и представители на медиите, корупцията и липсата на върховенство на закона.

В исторически план индексът на свободата в Турция не се променя особено. Първото му изменение е през 2003 г., към по-висока свобода, тогава мотивирано с подобряването на опазването на човешките права и провеждането на свободни избори. През 2013 г. обаче FH коригира индекса с 0,5 надолу заради „политически мотивирани кампании срещу активисти, журналисти, профсъюзни лидери, студенти и военни“. Много е вероятно масовите арести и уволнения, които последваха опита за преврат, да доведат до нова корекция надолу в следващото издание на индекса.

За разлика от предишните два индекса, този на Heritage се съсредоточава единствено върху икономическата свобода. Въпреки това няки от подиндексите, които формират крайната оценка на държавите, свидетелстват и за състоянието на демократичните и пазарни институции – от значение тук са върховенството на закона, ниската държавна намеса, ефективността на регулаторите и отвореността на пазарите.

Въпреки че стойността на обобщения индекс на икономическа свобода остава относително стабилна през периода, няколко от подиндексите се изменят значително. Докато свободата на търговията и свободата на инвестициите са се подобрили значително от началото на хилядолетието, то правата на собственост и свободата от корупция са ерозирали много. Повечето показатели достигат най-високите си стойности към края на първото десетилетие, след което започват постепенно да намаляват.

Прави впечатление, че подобно на предишните индекси, и този на Heritage започва да спада последните няколко години. Посочената причина за това е, че докато икономиката се модернизира и се радва на стабилен растеж, партията на Ердоган „прокарва ислямистка програма и разваля евроатлантическите връзки на страната“.

В тазгодишния индекс на свобода на медиите Турция се нарежда към дъното – на 151 място от общо 180 държави, включени в него. Стойността на този индекс сочи постепенно влошаване в медийната среда. Той достига своята най-висока стойност (22,7, като тук 0 е най-добрият резултат) през 2008 г., но се срива до 70 през 2012. През последните години тенденцията е отново към влошаване, а през 2016 г. свободата на медиите в страната е сравнима с тази в Конго и Таджикистан.

В обяснението към оценката си за Турция Reporters Without Borders (RWB) се обосновава със систематизирана кампания на Ердоган срещу медиите, преследване на журналисти заради „обиди към президента“, систематичното цензуриране на Интернет и обвиненията срещу медиите в тероризъм.

Докато много от останалите индекси включват корупцията като индикатор, изготвяната от Transparency International класация се съсредоточава само върху нея. Въпреки че точното измерване на нивата на корупция е на практика невъзможно, индексът дава достатъчно добра представа за проблемите на страните с нея и позволява сравнения.

Своето най-добро постижение тук Турция достига през 2013 г. - 5/10, което я поставя сред страните, които са относително свободни от корупция (с нива сходни на България, Македония и Ямайка). Подобно на другите индекси обаче, след това започна низходяща тенденция, като през 2015 г. оценката на страната е 4,2 - доста близко до нивото от 3,8 през 2000 г.

Polity индексът измерва и сравнява съперничещите си тенденции към демократизация и авторитаризъм, класирайки страните по скала от -10 (напълно авторитарен режим) до +10 (напълно свободен режим). Обобщеният индекс до голяма степен потвърждава описаните по-горе тенденции. До 2012/13 Турция се движи към по-стабилна и установена демокрация, след това следва рязък завой в посока авторитаризъм. Въпреки това страната още е относително далеч от напълно авторитарните режими и вероятно през следващите няколко години ще стане ясно дали тенденцията към авторитаризъм ще продължи.

Повече по темата четете в Investor!