Демокрация ли е Турция все още?

Не беше отдавна времето, когато Турция беше сочена за пример за модерна мюсюлманска държава, пише БиБиСи. Страната водеше преговори за членство в ЕС и вървеше към мирен край на дългогодишния кървав конфликт с кюрдското малцинство. 

Западът се прехласваше по стабилността на страната и ключовата роля на Анкара в близкоизточния мирен процес. Всичко това беше само преди 4-5 години. 
 
Тази седмица независимата правна организация World Justice Project постави Турция на едва 99-то място от общо 113 държави в класация за върховенството на закона и правото. Страната е първа по брой на журналисти в затвора.

От БиБиСи посочват, че потърсили турски анализатори за коментар по повод тези данни, но никой не е поискал да вземе отношение от страх от съдебно преследване в родината си.

Заместник-председателят на опозиционната прокюрдска Демократична партия на народите обаче е категоричен в оценката си: “Това е краят на демокрацията!”. Хисяр Озсой изтъква, че и досега положението в това отношение въобще не е било розово, но вече е заличена и последната надежда за демократично управление.

Какво се случи в Турция само през изминалата седмица?

Арестувани бяха кметовете на най-големия град с кюрдско население Диарбекир. Обвиненията бяха за връзки с Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), обявена за терористична организация от Турция и Запада.

Още 10 хиляди държавни служители бяха отстранени от работа по подозрения, че са поддръжници на проповедника Фетулах Гюлен, обявен за организатор на проваления преврат срещу Ердоган. От юли насам общият брой на уволнените и отстранените от работа предполагаеми поддръжници на Гюлен от държавния сектор набъбна до 100 хиляди.

Заповеди за арест бяха издадени срещу 137 научни работника, пак заради връзки с Гюлен. Задържаните от юли насам са над 37 хиляди.

Бяха въведени промени в закона, които позволяват на президента Реджеп Ердоган да назначава лично ректорите на университетите в страната, а не те да бъдат избирани от Ректорски съвет, както досега.

15 медии бяха затворени, за да се стигне до общ брой от 170 от юли насам.

Редактор, карикатурист и други служители в най-стария тиражен светски вестник Cumhuriyet бяха арестувани за предполагаеми връзки с Гюлен и ПКК. Изданието е бастион на светската държава и редовно критикува кюрдските бунтовници и движението на Гюлен.

Лидерите и депутати от опозиционната Демократична партия на народите бяха задържани по подозрения в контакти с ПКК.

Югоизточна Турция беше поставена в интернет “затъмнение”, а достъпът до социални мрежи като Туитър и други приложения за комуникация бяха спрени в цялата страна.

В същото време турската лира се срина до рекордно ниски нива спрямо американския долар.

На фона на тези събития турският президент намери време да обвини Германия, че дава убежище на терористи. Ердоган отговори и на критиките на Европейския парламент, че турската власт прекрачва червената линия: “Въобще не ни интересуват вашите червени линии… Ние чертаем наша червена линия върху всички ваши”.

Всичко това се случи само за седмица в Турция.

И някак въпросът “Продължава ли Турция да е демократична държава?” става все по-актуален, коментира БиБиСи.

За жертвите на отмъщението на Ердоган след проваления преврат, за поддръжниците на светската държава, за опозицията този въпрос дори не е на дневен ред. Защото демокрацията била заличена още преди години от държавник, достигнал до параноя по отношение на властта и “барикадирал” се в тесен кръг от приближени лоялисти.

Но другата част от населението вярва, че Реджеп Ердоган е човек, който трансформира Турция за светло бъдеще, но остава неразбран от външния свят. Тези хора считат, че само Ердоган може да се справи с терористичните заплахи от ПКК, гюленистите и съседните Сирия и Ирак.

Всички политици са корумпирани, казват те, но поне президентът защитава религиозните хора, строи болници и училища и се е превърнал в силният лидер, който турците отдавна търсят.

Нощта на 15-ти юли е символът, който Ердоган и неговите поддръжници, развяват като знак за демократична зрялост. Повече от 240 души загинаха по улиците в опит да се противопоставят на танковете и заговорниците. Петият опит за военен преврат в историята беше осуетен от народа, който според президента е заявил, че политическите лидери ще бъдат избирани с гласовете на хората, а не с танкове и оръжия.

Разбира се, това, че хората се обединиха срещу преврата, не означава автоматично, че подкрепят безрезервно настоящата власт. Изборният процес в страната пък е доста противоречив, като се има предвид, че управляващата Партия на справедливостта и развитието се ползва с изключителен медиен комфорт (почти всички критици се озовават в ареста).

При все това Турция е ключов партньор за Запада. Партньор, който не може да си позволи да загуби.

Но дали е демокрация, това вече е съвсем друг въпрос, с все по-труден за аргументиране положителен отговор.