Дугин: Вашингтон е наш. Кишинев е наш. София е наша!

Така. Вашингтон е наш. Кишинев е наш. София е наша. Остана да пресушим блатото в самата Русия...

Това е написал в своя Facebook профил Александър Дугин – идеологът на евразийското движение в Русия, по повод резултатите от президентсикте избори в България, САЩ и Молдова.

Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Той е впечатляващо начетен и харизматичен човек, консервативен революционер, който мечтае за силна Русия в обединена Евразия и не приема универсалните претенции на САЩ и Европа.

От доста години се смята, че Владимир Путин често говори по неговия сценарий. В момента обаче не може със сигурност да се твърди, че Дугин има силно влияние върху властите в Москва.

През 2014 г. Александър Дугин беше представен от "Дойче веле" по следния начин: Философът и политолог Александър Дугин работи като професор в Социологическия факултет на Московския държавен университет и е официален съветник на председателя на руската Дума Сергей Наришкин. И най-важното: мнозина смятат, че тъкмо той подава ключовите реплики на президента Путин.

Дугин е впечатляващо начетен и харизматичен човек, който умее да използва инструментариума на езотериката, за да нагласи историческите събития, както му изнася.

Напоследък той симпатизира на новата десница в Западна Европа и се профилира като идеолог на някаква "консервативна революция".

Биографията му е повече от пъстра – членува в национално-патриотичния фронт "Памет" и окултния "Черен орден", основава партията на националболшевиките, чете лекции за теориите на заговора в Генералния щаб на руската армия, пропагандира различни религиозни учения.

И най-вече: Дугин е човекът, който успя да изтупа прахта от литературните идеи за "Евразия", популярни най-вече сред някогашната руска емиграция в Париж и Берлин. Именно Дугин ги въздигна в статут на визионерско учение за бъдещето на Руската империя.

В едно от своите произведения той пише: "След колапса на марксистката идеология и победата на Запада в Студената война на мястото на марксизма не се появи никаква смислена и стабилна идеология, която можеше да се конкурира с либерализма. И в този миг най-жадните за знание умове, най-чистите сърца и най-разпалените души се обърнаха към наследството на Евразия".