Вулканична Исландия крие рискове, а туризмът процъфтява

Малцина извън тази островна страна бяха чували за Ейяфятлайокутл, а още по-малко биха могли да го произнесат, когато през април 2010 година вулканът изригна, след двувековно мълчание, изхвърляйки облак от пепел, който затвори въздушното пространство на Европа и парализира милиони пътници.

Исландия отговори на лошата си слава с умела самореклама, довела до туристически бум в страна, чийто пейзаж от втвърдена лава, бликащи гейзери и парообразуващи горещи извори има ярка красота, каквато никъде другаде на Земята няма.

Затова изгледите за ново изригване носят смесено чувство на тревога и очакване.

"Донякъде го чакаме", казва Тордис Олафсдотир, която ръководи туристически офис във Вик, село в подножието на Катла, вулкан, който неотдавна започна да тътне след десетилетно спокойствие.

"Близо 100 години са минали, откакто изригна", отбелязва тя. "Готов е".

Също като много исландци, Олафсдотир има реалистично отношение към живота на този непредсказуем остров, чиито опасности включват земетресения, вулканични изригвания, лавини и наводнения, както и променливото северноатлантическо време, което може да донесе дъжд, суграшица, градушка, сняг и слънце за един ден.
Исландия е дом на 32 активни вулкана и историята й е съпътствана от изригвания, някои от които катастрофални.

Избухването на Лаки през 1783 година избълва токсичен облак над Европа, убивайки десетки хиляди хора и предизвиквайки глад, когато реколтата пропадна. Някои историци сочат това като фактор, допринесъл за Френската революция.

Повечето останали вулкани до голяма степен останаха локална заплаха, докато Ейяфятлайокутл не изстреля върха си през април 2010 година. Авиационните власти затвориха за пет дни голяма част от европейското въздушно пространство от страх вулканичната пепел да не повреди самолетните двигатели, а телефоните на исландската Служба за гражданска защита прегряха.

"Звъняха ни новинарски агенции и страни, за чието съществуване дори не подозирахме", разказва главният инспектор на службата Рогнвалдур Олафсон. "Получавахме обаждания даже от обикновени хора, както и имейли: "Трябва да направите нещо за този вулкан. Можете ли го накарате да спре?".

Исландия за кратко бе опозорена като страната, която спря света. Туристическите власти обаче, осъзнавайки, че няма лоша реклама, реагираха с умна рекламна кампания, като създадоха телевизионни и онлайн реклами, в които исландците и посетителите описват как са "Вдъхновени от Исландия". Клипчета с кратери, изхвърлящи лава, спомогнаха страната да изглежда "готина" и красива, със загатване за опасност.

И ненадейно Исландия стана привлекателна. Около 1,8 милиона души - близо шест пъти населението на страната - се очаква да са я посетили тази година, което е повече спрямо половин милион през 2010 година. Те са икономическа благодат за страна, все още белязана от финансовата криза от 2008 година, която срина исландските банки и тласна рязко нагоре безработицата.

Катла помогна на заспалия Вик, общност от 300 души на около 180 км източно от столицата Рейкявик, да се превърне в гореща туристическа точка. В натоварен ден селцето привлича стотици посетители, идващи да видят яркия плаж с черен пясък, където назъбени колони от базалтови скали се издигат от морето, и да разгледат глетчера Мирдалсйокутл, под който лежи вулканът, невидим, но тътнещ.

Катла е един от най-големите и най-страховитите вулкани в Исландия. Последното му изригване през 1918 година продължи близо месец, отприщи води с мащабите на Амазонка и разшири исландския бряг с 5 км.
Както и около половината от вулканите в страната, той е разположен под леда на глетчер с дебелина стотици метри.

Изригванията разтопяват ледената покривка, освобождавайки води, които могат да разрушат пътища, сгради и електропроводи, и да тласнат надолу по склона айсберги с големината на къщи. Има и риск от пепел, лава и отровни газове, изхвърлени от вулкана.

Само че Вик, където има модерен информационен център за Катла, е нетърпелив за възможности, свързани с вулкана. Олафсдотир казва, че изригванията са неприятни и опасни, но "след това е страхотно".
Посетители се тълпят да видят все още топлата лава и новосъздадените кратери. Избухването на вулкана Бардарбунга през 2014 година дори сътвори нова туристическа атракция - естествена гореща вана, където топлата вода се слива с ледниковата.

Исландските вулкани обаче си остават потенциално смъртоносни. След Ейяфятлайокутл страната подобри още повече системата си за контрол, предупреждение и спешна реакция.

В Исландската метеорологична служба в Рейкявик метеоролозите, сеизмолозите и вулканолозите наблюдават стотици сензори, които следят сеизмичната активност, признаците на вулканична дейност и газови емисии - доказателство, че магмата от земните недра бива изтласквана към повърхността.

И все пак Сигрун Карлсдотир, директор по природните бедствия в метеорологичната служба, отбелязва: "Почти е невъзможно да се каже кога ще бъде следващото изригване".

"Просто трябва да следим много внимателно какво се случва, да се опитваме да засичаме предвестниците", допълва тя.

В края на септември най-силните от десетилетия земетресения разтърсиха Катла, принуждавайки властите да вдигнат степента на тревога и да засилят процедурите при извънредни ситуации. Земните трусове утихнаха, но учените твърдят, че Катла обикновено изригва два пъти на век и отдавна закъснява.

Когато избухне, жителите на Вик може да потънат в катранено черна пепел само за 15 минути. Местните са добре тренирани какво да правят - да се втурнат към църквата, разположена на хълм, най-високото място в селото.
Властите разработват нови начини да гарантират, че и посетителите също са запознати. Полицията може да изпраща текстови съобщения на всеки в засегнатия район, а също и да отправя предупреждения по телевизията, радиото, уебсайтове и социални медии.

"Опитите да се подаде ясно информация винаги са били предизвикателство, но сега то е още по-голямо, тъй като туризмът е много по-голям отпреди", коментира Олафсон.

Той посочва, че туристите са добре дошли в Исландия, дори и да имат склонността да правят глупости като да се качват в планините с кецове и тениска или пък да катерят вулкан без предпазни мерки.

Налагало се е толкова много да бъдат спасявани от доброволчески екипи, че властите планираха да ги таксуват. Идеята бе отхвърлена, тъй като може да обезсърчи пътешествениците да потърсят помощ.

Като почти всеки в Исландия, Олафсон иска туристите да възприемат неговата страна като безопасна и приветлива, но да останат нащрек.

"Ако ще се безпокоите за нещо, което може да ви се случи, може би е най-добре да си останете вкъщи", казва той.
"Трябва да уважавате природата, когато дойдете в Исландия, а и трябва да имате ясна представа къде сте и какво може да се случи", съветва Олафсон./БТА/