Войната в Сирия свършва. Въпросът е как?

Гражданската война в Сирия приключи. Време е да се прекратят боевете.

Подпомагано от Русия, Иран, шиитски милиции и Хизбула, правителството на президента Башар Асад е на ръба да превземе Алепо - най-големия някога град в Сирия. Когато това стане, сирийската армия, подкрепяна от могъщите си съюзници, ще се заеме да ликвидира последните огнища на съпротива, главно около северния град Идлиб. Макар Иран да е най-големият военен съюзник на Асад, сирийският режим ще продължи да се нуждае от руската въздушна подкрепа, за да довърши отвоюването на гъстонаселената западна част на страната.

Режимът на Асад надделява, прибягвайки до неописуемо жестоки тактики като варелни бомби, глад, бомбардиране на болници и спасители, а има подозрения и за химически оръжия, но пък надделява. Посланичката на САЩ в ООН Саманта Пауър с право привлече вниманието върху тези военни престъпления, но изобличенията едва ли ще повлияят на положението на място, пише Питър У. Галбрейт* от в. "Ню Йорк таймс".

Една абсолютно контрапродуктивна идея - да се осигури допълнителна военна подкрепа на умерената сирийска опозиция - лансирана от висши представители на външнополитическите среди във Вашингтон и от двете големи партии, наскоро беше пусната отново в обращение от държавния секретар в правителството на Бил Клинтън Мадлин Олбрайт и съветника на президента Джордж У. Буш по националната сигурност Стивън Дж. Хадли. Подобна помощ сега не би могла да промени траекторията на войната, но със сигурност ще доведе до смъртта на още хора.

Макар изходът да е ясен, от голямо значение е как ще свърши войната. САЩ са заинтересовани от резултат, който ще даде възможност на колкото може повече сирийци да се завърнат по домовете си, гарантира пълния разгром на "Ислямска държава" и други екстремистки групировки, а гарантира и защитата на сирийските кюрди, които бяха главен съюзник на Америка срещу "Ислямска държава".

Постигането на тези цели ще изисква близко сътрудничество с Русия, чиято намеса позволи на Асад да промени хода на войната. За щастие Русия споделя много от целите на Америка, за разлика от съюзника й Сирия.

САЩ и Русия могат да започнат с договаряне на условия, които биха сложили край на боевете между режима и умерената опозиция. Условията биха могли да включват амнистия за бунтовниците, правото на сирийските бежанци да се завърнат и равен достъп до помощите за възстановяването. Те може да включват дори някои обещания за основни политически свободи, международен мониторинг и отстраняване на висши сирийски представители (без Асад), отговорни за най-тежките престъпления.

Руснаците разполагат със съществени лостове за упражняване на натиск върху сирийското правителство, което се нуждае от руска подкрепа при операции по прочистване. САЩ, които имат по-малко възможности да влияят, ще трябва да убедят неислямистката опозиция, че е по-добре да се съгласи да се предаде, отколкото да бъде напълно унищожена.

Европейските страни са силно заинтересовани от създаването на условия за насърчаване на бежанците в Йордания, Ливан и Турция да се върнат в Сирия вместо да поемат на запад. Америка трябва да работи за това европейските съюзници да поемат дипломатически ангажимент да договорят прекратяване на бойните действия и да подпомогнат финансово възстановяването на Сирия.

В Източна Сирия кюрдските сили, подкрепяни от американските ВВС и специални сили, воюват с "Ислямска държава" в един до голяма степен отделен конфликт. При пътуване да кюрдските райони наскоро навлязох на почти 25 км във вътрешността на столицата на ИД град Ракка.

Кюрдските бойци са уверени, че могат да превземат града, но техните лидери са наясно, че не са в позиция да управляват голям арабски град. Тъй като няма осъществима арабска алтернатива на сирийското правителство, това ще означава контролът върху Ракка да се предаде на режима в Дамаск.

И накрая, САЩ са длъжни да осигурят дългосрочни гаранции на сирийските кюрди, които сега контролират обширна, но не изцяло кюрдска територия. За момента сирийската армия не е в състояние да се заеме с кюрдските сили, но в крайна сметка Асад със сигурност ще се опита да възстанови централизираната арабска държава, която наследи от баща си. Освен това той ще иска да използва петролните залежи на Сирия (много от които сега са под кюрдски контрол), за да финансира възстановяването.

Една от възможностите е да се установи защитавана от САЩ безопасна кюрдска територия в Североизточна Сирия, подобна на създадената в Северен Ирак след първата война в Залива. Тази скъпоструваща опция се усложнява от невъзможността САЩ да използват турски военновъздушни бази за прилагането й, понеже Турция смята кюрдите за свой главен враг в Сирия. Не толкова скъпа алтернатива е да се съспонсорира руски план за установяване на кюрдски автономен район в рамките на федерална Сирия.

И все пак възможности на Русия да упражнява натиск върху Асад ще намалеят, при положение, че опозицията в Западна Сирия се раздробява и значението на руската авиационна помощ намалява. На такъв етап подходящата възможност за постигане на отстъпки ще изчезне и теренът ще принадлежи на Асад и Иран.

Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп заяви намерение да работи с Русия и Асад за разгромяването на "Ислямска държава". Колкото по-рано Америка потърси сътрудничество с Русия (най-добре би било това да стане преди предаването на властта в Белия дом през януари), толкова по-добре.

(*) Питър Галбрейт е бивш посланик на САЩ в Хърватия.

/БТА/