Ще се превърне ли Армения в общество на ергени?

Като много арменки, Ани Киракосян казва, че я е страх да забременее. Защото ако ехографът покаже, че бъдещото й дете е момиче, младата жена ще трябва сериозно да обмисли да направи аборт, под натиск от семейството си, пише Франс прес.

"Близките ми ме утешаваха, когато родих първата си дъщеря. Когато обаче се роди втората, моята свекърва ми каза, че други не трябва да има. Че трябва най-после да дам син на мъжа си", спомня си 27-годишната Ани, която живее в арменската столица Ереван.

В бившата съветска кавказка република, където се запазва силната привързаност към традиционните ценности, много семейства предпочитат да имат син. До такава степен, че Армения е на трето място в света по избирателни аборти. Броят им е нараснал драстично след разпадането на Съветския съюз.

Фондът на ООН за населението съобщава за 114 раждания на момчета на 100 раждания на момичета в Армения през 2012 г. Естественото съотношение е от 102 до 106 момчета на 100 момичета. Според организацията мотивираните от пола на бебето избирателни аборти са особено чести от второто дете нататък и съставляват по 1400 прекъсвания на бременността годишно.

"След десет или двадесет години ще се изправим пред недостиг на жени, което заедно с резкия спад на равнището на плодовитост ще доведе до тежка демографска криза", се безпокои арменският представител в организацията Гарик Хайрапетян.

"До 2060 г. в Армения няма да се родят 100 000 потенциални майки. Ще се превърнем в общество на ергени", добавя той.

По този показател Армения е изпреварена само от Китай, който сложи край на политиката си на едно дете преди година, и от съседа си Азербайджан, където по официални данни 53 процента от новородените в първото тримесечие на 2016 г. са били момчета.

Експерти свързват тази тенденция в двата кавказки съперника с териториалния им спор за спорния регион Нагорни-Карабах. Според тях спорът поражда обстановка на несигурност и необходимост от мъжки "защитници на отечеството".

ООН обаче обяснява недостига на жени с патриархалните структури в двете страни, със склонността към малобройно семейство и с широкия достъп до ехографи и процедури на аборт.

Както е било още по съветско време, абортът и днес е основното противозачатъчно средство в Армения, където тази процедура е безплатна в държавните болници.

През лятото арменските депутати приеха закон за обръщане на тази тенденция, който задължава лекарите да питат жените защо искат аборт и да отказват процедурата, ако тя е мотивирана от пола на детето.

Законът също така забранява аборти след 12-ата седмица бременност, освен ако животът на майката е в опасност, ако детето е плод на изнасилване или ако майката е неомъжена.

Арменските неправителствени организации за защита правата на жените обаче критикуват тези мерки, които според тях ще доведат до незаконни и опасни аборти.

"Ако ограничим законните аборти, ще има повече незаконни аборти и равнището на смъртност на жените ще се покачи", подчертава Ануш Погосян от Центъра за ресурси за жените.

"Трябва да се захванем с източника на проблема, патриархалния манталитет и масовата бедност, а не с последствията му", обяснява тя.

Проблемът с избирателните аборти, който широко се обсъжда в медиите през последните месеци, поне позволи да започнат дебати за причините за това явление, казва Гарик Хайрапетян от Фонда на ООН за населението.
"Парадоксът на арменското общество е, че много хора не искат дъщеря, преди да се е родила, но щом се роди, тя получава обич и грижи колкото момче", подчертава той.
 

/БТА/