Антируски среди натиснали Тръмп за Крим, смятат руски медии

Москва прие с недоверие изявлението на Белия дом, че САЩ очакват Русия да върне Крим, пише "Комерсант".
Вестникът цитира мнения на някои руски политици, разчитали Тръмп да вдигне санкциите, наложени от предишната администрация заради присъединяването на Крим към Русия и намесата на Москва в събитията в Донбас.

Според тях новият президент на САЩ всъщност има друга гледна точка, но "не може да се справи с натиска на антируските среди".

"Президентът Тръмп отправи много ясен сигнал, че очаква от руското правителство да намали насилието в Украйна и да върне Крим", каза прессекретарят на Белия дом Шон Спайсър пред журналисти във вторник. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия няма да обсъжда темата за Крим, включително със САЩ.

Прессекретарят на Владимир Путин - Дмитрий Песков, посочи в коментар, че въпросът за т. нар. връщане на Крим "не е на дневен ред". И добави, че на президента на САЩ, както и на всички "чуждестранни партньори", ще бъде обяснена позицията на Москва с надеждата той да се съгласи с нея. "Руският президент доста търпеливо и доста последователно разяснява на партньорите си причините, поради които жителите на Крим взеха решение да потърсят защита от Русия и да станат част от нея", каза Песков, цитиран в "Комерсант".

С изявлението си в Туитър, че предшественикът му Барак Обама е бил "твърде мек" спрямо Русия по време на присъединяването на Крим, Тръмп се опитва да демонстрира на своето обкръжение, че той би бил готов да вземе твърди решения, заявява пред руския електронен в. "Лайф" Владимир Джабаров от външнополитическата комисия в Съвета на федерацията.

"Това е опит да представи ситуацията така: видя ли, Обама, ти го допусна, а какво мога да сторя аз сега?", казва руският сенатор.

Според експерти, говорили пред "Газета", с "първото си доста твърдо изявление" за Крим президентът на САЩ вдига стойността на "украинската карта" с оглед бъдещ пазарлък с Русия.

По-рано Тръмп и хората от администрацията му не призоваваха Крим да бъде реинтегриран в Украйна. Сега става очевидно, че администрацията на Тръмп няма да заеме принципно различна позиция от тази на предишното ръководство на САЩ, посочва политологът Андрей Кортунов.

Вътрешната ситуация в САЩ обаче добива белези на политическа криза и проблемът с Крим и украинския конфликт няма да стане приоритет за Тръмп. Освен това САЩ и преди не участваха пряко в уреждането му, защото не влизаха в "нормандския" преговорен формат, посочва той.

"Тръмп няма причини да симпатизира на днешните украински политици, особено с оглед позицията им спрямо него самия, демонстрирана от Киев по време на предизборната надпревара. Затова Киев не бива да чака от САЩ някаква сериозна икономическа помощ", добавя експертът.

"Сериозно би ме учудило, ако Тръмп реши сериозно да се намеси в уреждането на този вторичен за него конфликт. А навярно иска и да запази украинската карта за бъдещ пазарлък с Русия", изтъква аналитикът.
Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин заяви, че е по-добре да научим от самия президент на САЩ за отношението му по въпроса, тъй като прессекретарят може да е отразил непълно гледището на Доналд Тръмп, съобщава "Вечерняя Москва".

Политиката на САЩ към Русия и по-специално Крим ще стане относително ясна едва след очакваната среща между руския министър на външните работи Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън по време на започващия днес форум на Г-20 в Бон. Това заяви руският наблюдател Фьодор Лукянов, информира на сайта си радио "Ехото на Москва".

(БТА)