"Рубу" означава румънци и българи. Но кои?

"Рубу" - така кьолнската полиция е наричала години наред една определена група българи и румънци. Дойче веле се свърза с пресслужбата на полицията в Кьолн и попита какво точно се крие зад това съкращение.

"На площада пред Централната гара в момента се проверяват няколкостотин "нафрис"", написа кьолнската полиция в нощта срещу 1 януари 2017. Бързо стана ясно, че под "нафрис" служителите на реда имат предвид потенциални извършители от северноафрикански произход, както и че по принцип това обозначение е предназначено само за вътрешна употреба. "Звучи неуважително", призна часове след това говорител на органите на реда и изрази съжаление, че терминът е изтекъл в публичното пространство.

Всички българи и румънци?

В тази връзка агенция ДПА публикува неотдавна извадки от "речника" на германската полиция, като сред обозначенията фигурираше и съкращението "рубу". Обяснението на информационната агенция бе кратко: "хора от България и Румъния" (съкратено от немските думи за Румъния и България - Rumänien и Bulgarien). Дали обаче това отговаря на истината? Още преди месец българската редакция на Дойче веле реши да се обърне с този въпрос към пресслужбата на кьолнската полиция. Отговорът пристигна едва сега и гласи следното:

""Рубу" полицията започна да използва през 2011 година - но само за криминално проявените българи и румънци. Най-вече за джебчии и взломаджии. За съжаление, установихме, че непосредствено след присъединяването на България и Румъния в ЕС броят на тези престъпления, извършени от българи, се покачи. Става дума за организирани банди от двете страни, пристигащи в Кьолн специално с цел да извършват подобен вид престъпления. Именно през 2011 полицията в Кьолн стартира специален проект, посветен на анализа на този вид престъпления с цел по-успешната борба срещу тях. Проектът носеше името "Рубу" и включваше и сътрудничество с колеги от Румъния и България."

"Румънците извършват 2/3 от престъпленията"

От пресслужбата обясняват, че през 2014 г- проектът е бил преименуван на МОСК, тъй като към групата на българските и румънски престъпници са били прибавени и криминални банди от страните от бивша Югославия. "Днес понятието "рубу" вече не се използва", уверяват от кьолнската полиция. И добавят: "Поне в Кьолн. Не знаем дали в другите германски градове използват подобно обозначение за престъпниците от България и Румъния."

А в кои видове престъпления са най-активни българите и румънците днес? На този въпрос от пресслужбата на кьолнската полиция отговарят така: "В измамите, кражбите с взлом, в джебийството. Не са малко и тези, които се занимават с продажба на наркотици. През 2016  година обаче в Кьолн успяхме да намалим престъпленията, извършвани от тази група, и то благодарение на доброто сътрудничество с румънски и български колеги. Докато през 2014 и 2015 г. в Кьолн имаше по 2500 криминални прояви на хора от тези две страни, през 2016 г. регистрираните престъпления бяха само 2000."

Полицейският говорител изтъкна още, че в криминалните статистики на Кьолн българите и румънците често вървят ръка за ръка, като румънците са отговорни за около 2/3 от общия брой на престъпленията, извършени от граждани на тези две страни.