Нови строежи изяждат гори и стари дачи около Москва

Спекулативните сделки с недвижими имоти опустошават околностите на Москва, които местните жители много обичат. Само че срещу апетита на предприемачите, готови да изсекат стотици хектари гори и да премахнат цели селища, се организира съпротива, пише Франс прес.

Съдбата на Восточная Перловка, вилно село, разположено североизточно от Москва, е символична. Когато властите решиха да съборят 600 къщи в района Митишчи, за да постоят големи комплекси, жителите веднага се мобилизираха.

"Никога няма да мога да се преместя да живея в бетонна сграда. Тук имам голяма дървена къща, градина с ябълкови дръвчета. Нямам проблеми с паркирането. И децата ми могат да прекарат целия ден на открито", разказва Виктор Каратчун от Восточная Перловка.

Той публикувал в интернет протестна петиция срещу разрушаването на неговото село от местна компания Земелние ресурси, и тя била подписана от над 2000 души. Само че нито тази петиция, нито многобройните писма, изпратени до властите и редицата демонстрации не успели да променят нещата.

През 2014 година жителите на селото внесли жалба и последвала продължителна съдебна битка, докато Върховният съд най-сетне обявил през декември 2016 година, че местните власти нямат право да разрешат това строителство.

Решението на Върховния съд обаче много закъсняло и предприемаческото дружество само трябвало да промени плана си, построявайки по-ниски сгради в сравнение с първоначално предвижданите.

"Ако този проект бъде изпълнен, гъстотата на населението в този район ще превиши 13 000 души на един квадратен километър, което е два пъти повече, отколкото в Хонконг", със съжаление казва адвокатът Андрей Юмашев, който защитава жителите.

Москва изяжда околностите си

Властите, също като предприемаческите дружества, изтъкват необходимостта от такива проекти. "В Москва на практика вече няма свободни терени", казва Владимир Воронин, който управлява голямата руска строителна компания FSK Lider.

Търсенето е голямо, защото "районът на Москва привлича жителите на други райони, които искат да печелят пари и да правят кариера в столицата", продължава той. Притокът не секна с икономическата криза, която връхлетя страната през 2014 година, следвайки спада на цените на петрола, допълва Воронин.

Москва и сега е свръхнаселена с 12-те си милиона жители, а новопристигащите са готови да живеят в по-отдалечени райони и да купуват в тях. Районът на Москва пък е 18 пъти по-голям по територия от столицата, но е заселен от "едва" седем милиона души, така че е идеалната мишена.

Близо 8,8 милиона квадратни метра жилища са изградени в Подмосковието през 2016 година, от които 5,5 милиона в големи комплекси, сочат данните на министерството на строителството на Московския район.

И така урбанизацията напредва. През 2011 година територията на руската столица се е увеличила 2,4 пъти: мегаполисът е погълнал 1500 квадратни километра земи югозападно от Москва.

Горите изчезват

На 6 километра от Восточная Перловка жителите на Строител се борят срещу унищожаването на гора, разположена на 103 хектара. Това е Челюскинската гора, заплашена от проект за строителство.

Местните хора обвиняват администрацията си, че незаконно е продала тази гора на московската група за строителство на жилища Новая Земля, която иска да построи на нейно място нов квартал, в който да живеят 20 000 души.

"Заживях тук, за да могат децата ни да дишат свеж въздух. В тази гора всяко дърво ни е скъпо", възмущава се тукашната жителка Мария Тиабу.

През декември след редица жалби на местните жители, подкрепени от депутати, местната прокуратура започна разследване и призна, че законът е бил нарушен. Само че Новая Земля, и в този случай, не се отказа от плановете си и продължи да унищожава гората.

"Строителните предприемачи се възползват от празнотите в законодателството", посочва екологът Михаил Крейндлин, от Greenpeace Русия. А унищожаването на природни видове заради строителни проекти става все по-често срещано явление в страната", със съжаление заключава той.

Защото "строителството на жилищни сгради е сектор, който носи много, не само на инвеститорите, но и на местните власти. Дори ако се изключи корупцията, която е често срещана, тези проекти пълнят местните бюджети с данъци", казва екологът.

"Скоро хората няма да има къде да се разхождат, нито пък ще могат да дишат чист въздух..." 

/БТА/