Макрон вече гледа към парламентарните избори

Еманюел Макрон току-що бе избран за лидер на Франция и вече се хвърля в жизненоважна битка - парламентарните избори на 11 и 18 юни, на които десницата се надява да вземе реванш, левицата - да избегне поражение, а крайната десница - съществено да увеличи парламентарното си присъствие.

За да управлява, младият проевропейски центрист, който спечели президентските избори с 66 процента от гласовете срещу крайната десница, има нужда от убедително мнозинство в парламента, тъй като депутатите трябва да гласуват вот на доверие на новия премиер и съставеното след президентските избори правителство.

Еманюел Макрон, постигнал светкавичен възход, след като допреди три години бе още непознато лице в политиката, залага на това, че французите ще му дадат мнозинство, както винаги са постъпвали с всеки нов държавен глава. "Страната се стреми и заслужава именно това мнозинство на промяната", увери той снощи.

Според Жером Сент-Мари от института Полинг Вокс Еманюел Макрон има един коз: "Съвместим е с част от левицата и с част от десницата". Това обаче може "да породи риск от непреодолими противоречия", смята политологът Филип Бро.

Според едно допитване младото движение "Напред!" на Макрон, което той учреди през април 2016 г., би получило между 24 и 26 процента от гласовете на първия тур на парламентарните избори, изпреварвайки дясната партия "Републиканците" (22 процента), Националния фронт (21-22 процента), радикалната левица (13-15 процента) и Социалистическата партия (8-9 процента).

Всякакви прогнози обаче са рисковани заради протичащото политическо преориентиране, възможните подкрепи до крайния срок за внасяне на кандидатурите - 19 май, различните варианти за съюзи и системата на гласуване, която (за разлика от президентските избори) позволява на трима кандидати да се класират за втория тур, ако имат достатъчно гласове на първия.

Новият президент обеща да разкрие "в самото начало на седмицата" кандидатите си за 577-те френски избирателни района и обеща, че половината ще са нови лица, идващи от гражданското общество. Освен споразумението с ветерана центрист Франсоа Байру, той се опитва да съблазни представители на социалистите или десницата, които да се явят с етикета "президентско мнозинство".

Съставът на преходното правителство, който ще бъде обявен след встъпването му в длъжност, също ще повлияе на решенията на гласоподавателите на тези избори, които често биват наричани решаващ, "трети тур" на президентските.

Разгромът на десницата и на Социалистическата партия, които бяха елиминирани на първия тур на президентските избори, не предвещава непременно поражение за кандидатите им на парламентарните.

Особено вдясно. Политологът Филип Бро анализира поражението на президентските избори основно като "личен провал" на консерватора Франсоа Фийон, който се класира трети, след като му бяха повдигнати обвинения за злоупотреба с държавни средства в афера за предполагаеми фиктивни назначения.

"Републиканците" следователно се надяват да спечелят мнозинство на парламентарните избори, да наложат съжителство и да принудят президента да номинира премиер от техния лагер. "Макрон е колос с глинени крака, избран без желание и без въодушевление. Победени сме, но не сме мъртви", смята заместник-председателят на "Републиканците" Лоран Вокие.

В случай на лошо представяне обаче има опасност разделенията между тези, които са готови да подкрепят коалиция и тези, които са против, да станат непреодолими, отбелязват днес редица френски вестници.

Крайната десница пък се надява да се настани убедително в политическото пространство благодарение на динамиката на президентските избори, в които Марин льо Пен получи 10,6 милиона гласа на втория тур, най-добрия си резултат изобщо.

Националният фронт вече се вижда като "първата опозиционна партия", но не се знае дали ще получи достатъчно места в Националното събрание, тъй като системата на мажоритарни избори в два тура е неблагоприятна за него. В момента партията има само двама депутати.

От висотата на своите 7 милиона гласа от първия тур трибунът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон също иска да потвърди този свой успех в парламентарния вот, но той трудно сключва съюзи (негови потенциални съюзници са комунистите или еколозите) и това може да му коства места.

"Ако бъдат избрани голям брой депутати от движението на Жан-Люк Меланшон, може да имаме неуправляем парламент", предупреждава обаче Филип Бро.

Прегазената на 23 април Френска социалистическа партия продължава да е разделена: Беноа Амон (6,35 процента на първия тур) иска да издигне общи кандидати с радикалната левица, а бившият премиер Манюел Валс е за президентско мнозинство. (БТА)