Макрон иска промени за работниците от Изток

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще предложи промени в статута на работниците, които се трудят в други страни от Съюза, за да сложи край на социалния и данъчния дъмпинг в ЕС.

"Аз съм голям фен на Европа, но тя трябва да е по-ефективна. Сегашното положение с командированите работници отслабва Европа, дава храна на националистите и е една от причината за Brexit“, заяви Макрон след среща с шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Брюксел.

Новият френски президент каза, че ще предложи стъпки, които отиват отвъд поправената от Европейската комисия директива за командированите работници, която установява принципа за равно заплащане за еднакъв труд в целия ЕС. Срещу нея възразяват новите страни членки, включително България, защото това ще сложи край на износа на работници от по-евтините източни държави към по-богатите. Западните страни обаче са на противоположното мнение, тъй като по-евтините източни работници подбиват пазара на труда в техните страни и са една от причините за високата безработица.

Макрон увери, че ще преговаря с източните държави за намиране на решение, "защото трябва да живеем заедно“. Той обаче добави, че това няма да стане с приказки, а с работа. Франция ще предложи скоро решения, обеща френският президент. Те ще защитават интересите на най-ниско платените работници в Западна Европа, чийто хляб е най-силно застрашен от приходящите работници.

"Европа трябва да осигурява закрила на хората. Трябва да се направят реформи, които да гарантират социалната защита, пенсиите на хората и аз ще работя за това, както в пределите на Франция, така и в Европа“, заяви Макрон по време на първата си задгранична визита след избирането си.

Еврокомисията предложи ремонт на директивата за командированите работници през 2016 г., но приемането им беше блокирано от парламентите на 11 държави от Централна и Източна Европа, включително Народното събрание, и върната за преработка.

"За първи път държавен глава започва разговора си с мен за социална Европа“, похвали Макрон Юнкер. Той даде да се разбере, че Брюксел ще се радва на френската подкрепа за прокарването на поправките. Двамата говорили и за ситуацията в еврозоната, както и за плановете за създаване на отбранителна политика на ЕС.

Юнкер заяви, че Брюксел разчита много на Париж за прокарването ѝ, тъй като след напускането на Великобритания, Франция ще остане единствената значима военна сила в ЕС.

"В мое лице имате съюзник за по-силна, по-ефективна , по-лесна за разбиране и по-честна Европа,“, увери Макрон своя домакин.

Френският президент беше единственият европейски лидер, който имаше индивидуална среща с американския президент Доналд Тръмп, който е в Брюксел за срещата на върха на НАТО. След обяд на четири очи в американското посолство в белгийската столица, Макрон заяви, че Тръмп е "ефективен и отворен партньор“.

Той потвърди, че САЩ и Европа ще си сътрудничат в борбата с тероризма и в търсенето на решение за Сирия. Според Макрон визитата на Тръмп в Саудитска Арабия е целяла намаляването на финансирането за терористични организации, а Европа и САЩ ще си разменят по-интензивно разузнавателна информация от Африка и Близкия Изток като част от борбата с тероризма.

Той обаче даде да се разбере, че няма промяна в американската позиция по отношение на борбата с климатичните промени и съобщи, че е призовал Тръмп, че "не бива да се вземат прибързани решения“ и че "борбата с климатичните промени трябва да остане глобално усилие, за да успее“.

Юнкер, който разговаря с Тръмп заедно с президента на Съвета на ЕС Доналд Туск, пък добави, че между Европа и САЩ има все още "твърде много различия в нашия анализ и мерки“, които трябвало да се изглаждат. След избора на Тръмп преговорите за сключване на ново търговско споразумение между ЕС и САЩ, известно като ТПТИ, бяха преустановени, но Брюксел все още се надява да ги поднови.

По-рано Туск заяви в съобщение до медиите, че "не съм 100 процента сигурен, че можем днес да кажем, че имаме обща позиция, общо мнение за Русия“. Той обаче добави, че по конфликта в Украйна, след анексирането на Крим от Москва "ние бяхме на едно мнение“.

Преди това моето главно послание към президента Тръмп беше, че това, което дава на нашето сътрудничество и приятелство най-дълбокото им значение, са основните западни ценности като свободата, човешките права, уважението към човешката достойнство. Най-голямата задача днес е консолидацията на целия свободен свят около тези ценности, не само около интересите. Ценностите и принципите – първо. Това е, което ние – Европа и Америка – трябва да казваме".