Магазините в Катар – пълни с турски стоки

Чак седмица след търговската блокада на Катар, Иран изпрати самолети с храни. Магазините в Доха обаче вече бяха пълни с турски стоки. Този дребен наглед факт показва с чия помощ ще бъде решена кризата около Катар.

"Ситуацията в региона на Персийския залив е крайно непредсказуема. Нямаме нужда от никакви допълнителни напрежения", заяви тези дни иранският външен министър Мохамед Джауад Зариф в Осло. В интервю за иранския телевизионен канал "Press TV", който излъчва на английски, Зариф предупреди за опасността от нова ескалация, която можела да доведе до катастрофа. Всички ирански медии информират подчертано въздържано за кризата в Катар. Очевидно е, че Техеран е силно загрижен от това да не избухне нова война в Персийския залив, пише "Дойче веле".

Причината за тези страхове е блокадата, която няколко арабски държави, водени от Саудитска Арабия, наложиха на Катар в началото на миналата седмица. Те обвиняват емирството, че поддържа финансово терористични групировки. Затова достъпът до полуострова по суша на практика е прекъснат. Прекъснати са и самолетните връзки от арабските държави до столицата Доха. По този начин в Катар не пристигат почти никакви стоки, а страната е силно зависима от доставките на питейна вода и хранителни продукти от чужбина.

Помощите от Иран закъсняха

Малко след като търговското ембарго влезе в сила, едно иранско търговско сдружение обяви, че може да помогне. "Няма проблем! Ние сме в състояние да възстановим снабдяването на Катар за по-малко от 12 часа", заявиха от Сдружението на износителите на селскостопанска продукция в Техеран. Въпреки това Иран не бърза с доставките.

Едва седмица след началото на кризата, за Катар излетяха пет самолета с 90 тона хранителни продукти, главно плодове и зеленчуци. "Ситуацията е извънредно деликатна. Затова и правителството в Техеран се държи много предпазливо. Първите доставки на хранителни продукти от Иран и бездруго бяха по-скоро символичен жест, тъй като супермаркетите в Катар вече бяха пълни с турски стоки", казва иранският експерт Али Садрзаде.

Въпреки известното сближаване през последните години, все още между Иран и Катар не са изградени отношения на доверие. Двете страни има 250-километвора обща морска граница.Там двете съседни държави си поделят най-голямото открито досега находище на природен газ - "South Pars". То вече е ставало и повод за спорове. По време на санкциите срещу Иран, наложени за оспорваната му ядрена програма, Техеран беше принуден да намали добива от това находище, а Катар на бърза ръка започна самостоятелно да експлоатира източника на суровини.

Двете страни имат и различни представи как да се транспортира суровината. Катар иска да бъде изграден газопровод, който да преминава през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция, откъдето природният газ  да поема пътя си към Европа. Техеран пък отдавна мечтае за газопровод през Ирак и Сирия до Средиземно море. Преди пет години Иран сключи съответно споразумение със сирийския президент Асад, но милиардният проект така и не беше осъществен.

Иран, Катар и задочната война в Сирия

Катар и Иран подкрепят и противоположни страни в сирийския конфликт. Също като Саудитска Арабия, Катар поддържа бунтовниците, докато Иран е най-сериозният крепител на президента Башар Асад. Затова евентуалното засилване на иранския ангажимент в кризата около Катар може да се окаже контрапродуктивно. Поради тази причина управляващите в Доха по-скоро ще се откажат от подкрепата на Техеран.

"В сегашната криза Катар няма да разчита на Иран, основно, за да не провокира допълнително Саудитска Арабия. Катар ще се опитва да овладее сегашната криза с помощта на Турция или Пакистан", казва политологът от техеранския университет Садък Зибакалъм.

А иранското ръководство от своя страна ще се въздържа от голяма активност и по вътрешнополитически причини. В противен случай в Иран могат да вземат надмощие силните консервативни кръгове около иранската Революционна гвардия, която на драго сърце би се изправила и военно срещу Саудитска Арабия.