Запазено за жени: Парковете, в които иранките ходят с минижупи

"Харесва ми да свалям забрадката", твърди 47-годишната Лалех, фризьорка от Техеран. Тя и група нейни приятелки са в тематичен парк в иранската столица - само за жени.

На улицата бихте видели много малка част от Лалех, но тук тя носи ментова тениска на ресни. Вижда се дори стомахът й!

"Можем да носим свободни дрехи тук и това е свобода, на която истински се наслаждавам", споделя пред "Guardian" Лалех.

Зад нея група жени с тениски и тесни дънки танцуват под звуците на шумна поп музика. Една от тях се качва на маса и започва да поклаща ханша си в ритъм с музиката. Група ученички, забрадени с бели шалове, се спират да гледат.

"Мразим забрадките", казва една от приятелките на Лалех, пенсионирана сестра. "Толкова сме щастливи, че можем да отидем на място, където можем да се разхождаме непокрити, да спортуваме и да се печем на слънце.

В столицата на Ислямска република Иран жените спазват стриктен дрескод: забрадка, дълги панталони и шлифер, който трябва да покрива ханша. Онези, които нарушат правилата, рискуват да се изправят пред гнева на моралната полиция.

Но в парка "Раят на майките" жените - окачили забрадките и шлиферите на околните дървета, не нарушават никакви правила. Това е един от парковете на Техеран, в който се допускат само жени, нещо, което става все по-популярно из страната.

"Раят на майките" е първият подобен парк, който е отворен в Техеран през 2008 г. Впоследствие други три се появяват в други квартали, а после и в други градове. В популярния туристически град Исфахан например вече има пет такива парка.

Подобни паркове съществуват и в други ислямски страни, включително Пакистан, Афганистан и Саудитска Арабия. Предлагат на жените безопасно място, в което да спорутват, без да се притесняват от сексуални нападения или моралната полиция.

В Иран обаче тези паркове са изградени, поне привидно, заради "здравословни" причини.

Според Реза Арджманд, социолог в шведския университет Лунд, липсата на витамин Д е голям проблем в много ирански градове, където жените са принудени да се покриват в обществото и често живеят в апартаменти с малки прозорци, които не допускат много слънчеви лъчи. Според иранското здравно министерство все повече жени в Иран боледуват от остеопороза.

"Традиционно не беше позволено на персийските жени да се разхождат в парковете", посочва Арджманд. "И след Ислямската революция през 1979 г. правителството реши, че парковете са жени са ненужни. Но когато се оказа, че следващото поколение рискува здравето си, защото майките им не са здрави, властите се заинтересуваха".

Но има и минуси. Според Арджманд подобни паркове предлагат шанс на властите да сегрегират още повече мъжете и жените и това е една от основните критики на иранските жени към подобни паркове.

"Тези паркове са обида и никога няма да отида там. Отказвам да бъда отделена в резерват", настоява Роя, писателка и активистка, която не се представя с истинското си име.

"Ако поставите жените в отделни паркове, мъжете и жените никога няма да се научат да комуникират по нормален начин. Това може да доведе до опасни ситуации", посочва Роя.

Критики идват и от консервативните иранци. Според Али Ентезахи, проправителствен социолог, подобни паркове ще "объркат" жените, защото им позволяват да свалят забрадките. А ако го правят там - защо да не го правят и в обществото!?

А в "Раят на майките" жените ядат обяд в беседките, други тренират в откритите фитнеси, някои си купуват безалкохолни напитки или просто се забавляват с децата си. Има момичета с мини поли и къси панталонки, но някои жени предпочитат да останат със забрадките и шлиферите.

Висока метална ограда отделя парка от останалия свят. Женски гардове с тъмносини униформи и бели ръкавици зорко бдят над всичко. Забранено е да се снима.

На втори поглед се оказва, че парковете не са чак толкова гостоприемни към жените. Има няколко площадки за деца, няма места за преобуване на бебета и момчета над 5-годишна възраст не може да влизат вътре.

Според Арджманд отначало жените са щели да участват в изграждането на тези паркове, но накрая отново мъжете са надделяли.

Странен парадокс: Иран строи паркове за жени, но не е предвидил да включи качествата, които ще направят парковете привлекателни за тях.