Трагедията на рохингите се превръща в глобална криза

Фактическият лидер на Мианма Аун Сан Су Чжи неотдавна отмени планираното си за участие следващата седмица в сесията на Общото събрание на ООН. Обикновено световните лидери не пропускат нито една възможност да привлекат вниманието в Ню Йорк, но известната носителка на Нобеловата награда от Мианма очевидно има по-неотложна работа.

Говорител на правителството заяви, че присъствието й е необходимо в Мианма поради безредиците. Около 379 000 членове на малцинството рохингите избягаха през границата с Бангладеш от края на миналия месец. Освен това говорителят заяви, че властите са били предупредени за възможни терористични нападения, пише "Вашингтон пост".

Всичко това може и да е вярно. Но има и по-вероятна причина за решението на Аун Сан Су Чжи да остане в родната си страна: засилващата се буря на глобално възмущение от отношението към рохингите, които бяха изправени пред нещо, което високопоставен представител на ООН неотдавна окачестви като "етническо прочистване".

Армейски части нападнаха селища на рохингите, често придружени от склонни към насилие членове на доброволчески организации, в отговор на нападенията срещу полицейски постове от страна на група бунтовници рохинги, които миналия месец убиха 12 души.

Стотици рохинги, повечето от които са мюсюлмани, загинаха при предприетите ответни мерки и десетки техни селища бяха изгорени от нападателите, принадлежащи предимно към будисткото мнозинство в Мианма.

Преди две години, когато Националната лига за демокрация на Аун Сан Су Чжи спечели убедителна победа на първите свободни и честни избори в Мианма от десетилетия, много от поддръжниците й в страната и в чужбина приветстваха случващата се рядко победа на свободата в епоха, в която диктаторите изглеждат във възход.

Но след това международният й престиж изглежда се срина - предимно поради факта, че тя не защити рохингите. На 6 септември тя влезе в заглавията по света, като обвини за кризата фалшиви новини, написани от "терористи".

През последните няколко дни бездействието й беше подложено на критика от носителите на Нобелова награда Мухамад Юнус, Дезмънд Туту, Малала Юсуфзаи. Дори папа Франциск подкрепи каузата на рохингите.

Приятно е да видим как световноизвестни хуманитарни дейци дават глас на отдавна страдала група. Но нарастващият международен скандал има и по-застрашително измерение. Това е предизвиканото вълнение сред мюсюлманите по света, които виждат как хора, изповядващи тяхната религия, стават най-новите жертви на глобален сблъсък на цивилизациите.

Рохингите отдавна са подложени на преследвания в Мианма, където през 1982 г. със закон им беше отказано гражданство, а система на фактически апартейд ограничава придвижването им. Националисти в Мианма твърдят, че рохингите са нелегални имигранти от Бангладеш, макар че много от тях живеят в страната от поколения.

През последните две седмици мъчителното им изселване превърна това, което някога беше тлеещ скандал за човешките права, в международно известна кауза. Протестиращи, много от тях мюсюлмани, излязоха на улиците в Малайзия, Канада, Израел, Афганистан, Пакистан, Бангладеш, Австралия и на Филипините, за да поискат справедливост за рохингите.

Участниците в протестите в индонезийската столица Джакарта изгориха снимки на Аун Сан Су Чжи и хвърлиха запалителна бомба по посолството на Мианма. Десетки други протестиращи бяха арестувани от руската полиция през уикенда, когато се събраха за протест в центъра на Санкт Петербург.

Кризата вече наля ново масло в пламъците на различни религиозни сблъсъци по света. Тя вече причинява усложнения в Индия, където хиндуистките националисти призовават премиера Нарендра Моди да прогони бежанците рохинги. Моди всъщност е един от малкото световни лидери, подкрепящи политиката на Мианма относно рохингите, позиция, която вероятно ще разгневи мюсюлманското население в собствената му страна.

В същото време Малайзия и Индонезия, които са населени предимно с мюсюлмани, се отчайват все повече от жестокото отношение на Мианма към изповядващото исляма малцинство.

Зараждащият се бунт на рохингите, свързан със Саудитска Арабия и с Пакистан, добавя изключително експлозивен елемент в регионалната смесица. Ал Кайда направи изявление, в което призовава мюсюлманите по цял свят да окажат "военна подкрепа" на рохингите.

И, както често се е случвало в миналото, авторитарни лидери от целия ислямски свят са склонни да се възползват от възможностите, които им предоставя емоционалната картина на страдащи мюсюлмани.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпрати външния си министър и съпругата си да занесат помощи на бежанците рохинги в Бангладеш - удобно разсейване от продължаващите му авторитарни мерки в родината.

Иранците осъдиха изпитанията, пред които са изправени рохингите, като ги нарекоха израелски заговор. Саудитска Арабия отправи остри критики към Мианма, като - напълно предвидимо - не спомена за лошото отношение към бежанците рохинги на собствената си територия.

И, може би най-странният пример, лидерът на руската Чеченска република Рамзан Кадиров неотдавна събра десетки хиляди в подкрепа на каузата на рохингите в столицата на региона (макар че руските медии като цяло не обърнаха внимание на събитието). Наблюдатели отбелязаха, че Кадиров се стреми да подобри глобалната си репутация като мюсюлмански лидер.

Това, което е ясно, е, че политиката на Мианма към уязвимото мюсюлманско малцинство получава отклик далеч отвъд собствените й граници. От известно време насам трагедията на рохингите е петно върху трудния демократичен преход в Мианма. Но сега тя започва да трови глобалната политика до степен, която едва започваме да разбираме.

Международната общност трябва да вземе мерки, преди да стане прекалено късно.
 

/БТА/