Казахстан зарязва кирилицата, прави завой на запад

Казахстан се отказва от въведената по съветско време кирилица като официална азбука за своя тюркски национален език, предприемайки опит за глобализация под егидата на държавата, който със сигурност ще намали руското влияние в средноазиатската страна, пише ДПА.

"Не би следвало Русия да диктува на своите някогашни колониални субекти от времената на Руската империя (и бившите съюзни републики в състава на СССР) как да говорят или каква азбука да използват за националния си език", каза преподавателят по тюркология в престижния университет "Назарбаев" в Астана Ули Шамилоглу.

Университетът, който вече почти три десетилетия носи името на лидера на бившата съветска република Нурсултан Назарбаев, е основан през 2010 г. и в него се преподава основно на английски.

Замяната използваната в Казахстан на официално равнище азбука с такава, която да е съвместима с английския, представлява пример за завоя на страната към Запад при оформянето на своята идентичност.

"Кирилицата и руският език създадоха трудности за казахския да се утвърди като силен официален език. Това е проблем за бъдещето на Казахстан като национална държава", каза Шамилоглу в коментар по имейла.

Сходни промени е имало и в няколко други тюркоезични страни. През 20-те години на миналия век век Турция преминава от арабската писменост към латиницата.

По онова време Турция "до голяма степен изостава от съвременния свят по отношение на развитието си във всички аспекти на живота", каза Севги Йозел от Турската езикова асоциация.

"Преходът към латиницата проправя пътя за Турция да се приобщи към останалата част от света културно, социално и икономически, а също и в технологичен аспект", заяви тя също по имейла.

Съветският съюз, "безпокоейки се, че латиницата ще обедини тюркските народи, налага кирилицата на тюркоезичното население под своя власт", заяви Гюлден Сагол Юксекая, експерт по тюркски езици в Мармарския университет в Турция.

Казахите закъсняват с преминаването към латиницата в сравнение с останалите тюркски народи от постсъветското пространство като Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан, посочи тя.

След разпадането на Съветския съюз Казахстан поддържа тесни отношения със съседна Русия, с която имат обща почти 7000-километрова граница.

Руснаците са най-голямото етническо малцинство в Казахстан, а руският наред с казахския има статут на официален език, закрепен от конституцията. "Тук руският език все още има силни позиции и затова ще продължи да се преподава в училищата и занапред", заяви Шамилоглу.

Миналата седмица руският посланик в Казахстан Михаил Бочарников заяви, че Русия уважава суверенното право на Казахстан да смени азбуката си, при условие че руският език запази официалния си статут.

В изявление, цитирано от казахстанските държавни медии, той посочи още, че в Казахстан продължава да има силно търсене на преподаватели по руски език и затова Русия е готова да окаже съдействие.

Новата казахска азбука, утвърдена с указ на Назарбаев от миналия месец, предизвика известни спорове от естетическа гледна точка. Всички нейни букви могат спокойно да бъдат изписани на англоезична клавиатура, само че изписаното може да се окаже трудно за прочитане.

Някои от писмените символи са с апостроф, за да предават мекост. Например буквата "s", когато е с апостроф (s'), трябва да се прочете като "ш". "С" (латиница) с апостроф трябва да се прочете като "ч".

Опасенията са, че думи с поредица от подобни букви с апостроф може да изглеждат тромаво. Държавата създаде специална комисия, която да направи оценка на азбуката, преди тя постепенно да бъде въведена във всички официални сфери до 2025 г.

Естетиката обаче изглежда не е главната причина за избора на латиницата. Смяната на азбуката от Казахстан е "символно действие", заяви Максим Кронгауз, професор по езикознание и преподавател в руското Висше училище по икономика.

Промяната, "символизираща уеднаквяване с глобалната латинска азбука, на първо място е от културен характер", каза той, "но вследствие на това и от политически".

/БТА/