Хиляди венецуелци "се завръщат" в Галисия

Бягайки от острата криза в страната си, хиляди венецуелци се заселват в Галисия - испанска земя, откъдето са заминали предците им или където са се родили. Сега тя има нужда от свежа кръв за да преодолее обезлюдяването, пише Франс прес.

44-годишният Карлос Вейга е напуснал през ноември тримилионния Каракас, за да се засели в общината с най-голямо население в Галисия - Виго, която не наброява повече от 300 хиляди жители.

От Карибско море до брега на Атлантическия океан шокът е бил огромен. "Веднага след пристигането си трябваше да постъпя в болница по спешност с малкия ми син, който получи белодробна инфекция заради студа и дъжда", каза той в заобиколения от зелени планини крайбрежен град, където се е заселил с жена си и двамата им синове.

"Благодарение на родителите ми можах да получа испанско гражданство, което не мислех, че ще използвам някога", казва синът на галисийци.

В Каракас "едно полицейско отвличане беше капката, преляла чашата". Като се прибави липсата на лекарства и ваксини за децата им, това незаконно няколкочасово задържане го води до решението да замине.

Тласкани от икономическата криза, хиляди венецуелци заминават за Галисия, където техни близки са готови да им помогнат, а властите ги насърчават да "се завърнат".

През миналия век част от населението на този северен испански регион бяга от бедността, за да си опита късмета в Северна и Южна Америка.

"Галисия има демографски проблем и голям дял възрастни хора", обяснява Антонио Родригес Миранда - секретар по миграционните въпроси в Галисия.

Така внуците и правнуците на галисийците, станали венецуелци, "сега могат да затворят кръга и да се върнат", казва той.

През 2018 г. регионалното правителство ще изразходва 2,2 млн. евро за помощи за завръщане. Осем от десет такива искания идват от венецуелци.

От 1 януари 2017 г. над 24 000 вече живеят в този регион с 2,7 милиона жители.

Спокоен живот

Карлос не е успял да продаде строителното си предприятие във Венецуела, подобно на доста свои сънародници, на които кризата попречи да продадат имотите си, за да емигрират.

Той живее с финансова помощ за завръщане, предоставена от испанската държава: по 428 евро месечно за срок от година и половина.

Карлос обаче казва, че вече е намерил "качеството на живота, загубено в Каракас" и хвали "личната и съдебната сигурност, както и доставките на храни".

Тези, които успеят да си намерят работа, често се трудят в ресторанти, заводи, кол центрове или се грижат за домакинството в частни домове.

"Няма много работа", признава Мария Фернанда Руис, която работи във Виго в едно от трите бюра за прием, създадени от регионалното правителство заедно с Федерацията на венецуелците в Галисия. На венецуелец "му трябват една-две години", за да се интегрира, казва тя.

През 50-те години, когато венецуелският петрол обещаваше благоденствие, 17-годишната Ермосинда Перес напуска родната си Галисия.

Шест десетилетия по-късно тя се е върнала с натежало сърце, защото във Венецуела вече не намира кислород, нужен за лечението на белодробния емфизем на съпруга й.

"Много ми е мъчно, защото се върнах в страната си, но оставих другата си родина", казва 80-годишната жена. Тя се опитва да се приспособи към студа във Виго, където живее в малък апартамент с дъщеря си, зет си и двете си внучки. "Никога не съм мислила за завръщане. Бях добре там, имах къща, апартамент на плажа, свой живот".

Ермосинда не може да получава венецуелската си пенсия - страната не изплаща пари в чужбина от две години, и разчита на дъщеря си и зет си, които са вложили своите спестявания в магазинче за тютюневи изделия.

Семейството на Моника Ханейро първо е трябвало да прибегне до пакети с храна от Каритас или да премине обучение, организирано от Червения кръст, но уверява, че си е струвало: "Може и да нямам много, но живеем спокойно и много по-добре в сравнение с Венецуела".

13-годишната й дъщеря отива без придружител до дома на приятелка: това е немислимо в родната й страна, където престъпността е висока.

/БТА/