Сделката с Иран за оръжия, уран... Какво знаем досега?

Преговорите бяха трудни, продължиха с години, но през юли 2015 г. ядреното споразумение  „Съвместeн цялостен план за действие" (JCPOA), най-накрая бе подпечатан във Виена.

По това време Иран и петте страни с право на вето в Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Великобритания, Китай, Русия и Франция, както и Германия и ЕС се присъединиха към споразумението. Ислямската република се ангажира да се откаже от изграждането и развитието на ядрени оръжия.

Формално JCPOA не е международно споразумение. То стана правно обвързващ документ, когато Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2231, като по този начин одобри споразумението.

Какви са ключовите точки на JCPOA?

Иран подлага своето обогатяване на уран на многостепенна система от ограничения и контрол от страна на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в идните до 25 години.

През първото десетилетие повече от две трети от съществуващия капацитет за обогатяване на уран трябва да бъдат изведени от експлоатация. Очаква се броят на инсталираните центрофуги да спадне от 19 000 до около 6000. Уранът може да бъде обогатен само до 3,67%. За сравнение: една атомна бомба изисква до 90% обогатен уран.

Количеството на вече обогатения уран е намалено от повече от 10 000 на 300 килограма – в срок от 15 години.

Уранът се обогатява в съществуващия завод Натанс. Реакторът за тежка вода Арак трябва да бъде възстановен по такъв начин, че да не може да произведе плутоний, подходящ за ядрено оръжие. Заводът за обогатяване Фордо ще се превърне в център за атомни изследвания.

Забраната на ООН за внос и износ на оръжия ще бъде удължена с пет години. Дори доставките, които биха могли да служат на ракетната програма на Иран, са забранени за осем години. В замяна Западът постепенно вдига икономическите си санкции. Ако Иран наруши договорените правила, наказателните мерки могат веднага да влязат в сила.

Защо Доналд Тръмп се отказа от сделката?

Тръмп винаги е бил противник на споразумението с Техеран, макар и само защото бе договорено от Барак Обама. Той многократно говореше за „най-лошата сделка, сключвана някога", която не можела да попречи на Иран да разработва ядрени оръжия. Имало „окончателни доказателства", които президентът на САЩ все още не е представил. Тръмп оправдава отмяната на сделката на 8 май 2018 г. и с факта, че Ислямската република продължавала да работи по разработването на балистични ракети, които можели да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, дори и след международното споразумение.

Ракетната програма на Техеран се сблъсква с критики не само от САЩ, но и от ЕС. Режимът на Иран подчертава, че тя не нарушава нито ядреното споразумение, нито резолюция 2231 на ООН, която беше приета единодушно през юли 2015 г. в контекста на ядреното споразумение. В нея се казва: „Иран е задължен да не се занимава с дейности, свързани с балистични ракети, предназначени за използване на ядрени оръжия, включително изстрелвания с ползването на технологии за такива балистични ракети".

Иран твърди, че това не е строга забрана за тестване на ракети и също така отрича, че тестваните ракети могат дори да бъдат оборудвани с атомна бойна глава.

Какво казват инспекторите на МААЕ?

Виенската агенция многократно удостоверяваше, че Иран спазва договореностите от JCPOA - дори след като САЩ едностранно прекратиха сделката. От 2015 г. МААЕ е представила общо 14 междинни доклада - винаги е имало незначителни забележки. Правителството на САЩ също приемаше всеки доклад за спазването на споразумението до решението на Тръмп за излизане от него.

Какви санкции наложи Тръмп?

Първият кръг от нови санкции е в сила от август 2018 г. САЩ искат Иран да не може да купува щатски долари и да спре да търгува със злато и благородни метали. Търговията с определени метали, суровини и индустриален софтуер също трябва да бъде предотвратена. Освен това вносът на ирански храни и килими в САЩ бе забранен.

Вторият кръг санкции влезе в сила през ноември 2018 г. Наказателните мерки бяха насочени към иранската петролна индустрия, която е най-важният бранш за страната.

Преди седмица Вашингтон отново втвърди санкциите. От 2 май всички страни трябва да се откажат от вноса на петрол от Иран, ако не искат да рискуват американски санкции. Целта е да се намалят възможно най-много приходите от петрол за Иран.

Как реагират ЕС и Иран и какво иска да постигне Доналд Тръмп вижте в продължението на материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.