България в еврозоната? Кристалина Георгиева смята, че е обозримо

България като цяло стои "много добре" по пътя към еврозоната и влизането й по план през 2023 г. е "напълно обозримо", заяви в интервю за БНР управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

В предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" тя каза, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и по тази тема и тя вижда доста позитивно пътя на България.

България в еврозоната

"Моето очакване е, че плановете, които са направени за влизането в еврозоната ще се реализират точна така, както са направени. България като цяло стои много добре. Има две банки, за които имаше бележки, но те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми. Това, което тя ми каза беше, че както изглежда в моята зала на заседания на еврозоната скоро ще се говори на български", ката Георгиева. И потвърди, че влизането през 2023 г. в еврозоната е "напълно обозримо", ако през април влезем в механизма ERM II.

"За България влизането в еврозоната сега е по-добре, отколкото в миналото, именно защото светът е по-турболентен", каза Георгиева.

Според нея скептицизмът за присъединяването на България към валутния съюз, включително и в банкерските среди, ще донесе на страната повече парична сигурност в несигурно време.

"Когато се въвеждат повече контролни механизми, не се учудвам, че ще има скептични гласове, особено от средите на субектите на наблюдение. Ние нямаме независима парична политика, левът е закачен за еврото. Обществото поддържа сигурността от валутния борд, а не искаме да присъстваме в залата, където се взимат решения", коментира Георгиева.

"Еврозоната разполага с ресурс от 800 млрд. евро за защита от евентуална криза или атака. Не мога да си представя конструктивно обяснение защо за нас е зле да имаме 800 млрд. евро", продължи коментара си Георгиева. Тя допълни, че  при разговорите си в Давос с ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард е получила уверение, че в скоро време в ЕЦБ ще се говори и на български.

Прогресивен или плосък данък

Управляващият директор на МВФ посочи, че разумно прогресивно облагане не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото.

"Страните, които са избрали плосък данък имат причини да го изберат и трябва много внимателно да преценят дали тези причини все още диктуват това да бъде правилният избор", каза Георгиева.

"В България неравенството е относително по-високо, отколкото много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете. И дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета", посочи тя.

"Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнеса да инвестира в хората, защото "сега всички се оплакват, че има работа, а няма хора", коментира Кристалина Георгиева.

Зелените политики – тласък за инвестициите

Управляващият директор на МВФ предупреди, че България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.

"Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително, за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност", отбеляза Георгиева.

"Климатичните промени са огромно предизвикателство…, но и огромна възможност за трансформиране на нашите икономики. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна икономика означава за някои тежка промяна. Ако сте в сектора производство на въглища, това никак няма да бъде лесно. Но тя е възможна промяна, в която ние можем не особено трудно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, за да направим така, че обществото да е по-добре", каза Георгиева.

"Преди година прочетох доклада за това, че всички наши прогнози за климатичните изменения се потвърждават и се надхвърлят от това, което реално става. Свърших да го чета, легнах си, а не мога да заспя – през цялото време си мислех за моята внучка, тогава тя бе на 8 години, че когато стане на 20 години, 100 милиона души ще бъдат в бедност заради шоковете от майката природа. А като стане на 40, ще има най-малко 130 милиона климатични бежанци, повечето от тях от Близкия изток и Африка, повечето от тях, бягащи към Европа. Ако е с късмета да стане на 90 години, ако нищо не направим, планетата ще бъде 3-4 градуса по-топла, това означава почти невъзможно да се живее, ако ние не действаме днес", продължи тя.

"Сребърен куршум" срещу ниския растеж, лихви и инфлация

"Но ние можем да действаме днес и да направим така, че да бъде по-добре не само за вас, младите хора, а за всички, защото даваме стимул на нашата икономика. Търсим го този "сребърен куршум", с който да убием ниския растеж, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в недостатъчно динамична икономика. Може би го имаме в ръцете си и той се нарича трансформиране към нисковъглеродна климатично устойчива икономика", каза управляващият директор на МВФ.

Кристалина Георгиева посочи, че на много места по света тази трансформация има успех. И даде за пример Швеция, която бе между първите държави, въвели данък върху въглеводородните емисии, който се увеличава с времето.

"Този данък им позволи много бързо да стимулират преход към чиста енергия. В резултат на това те имат цветуща икономика… при много съществено намаляване на емисиите. И е една от най-щастливите страни в света. Същото нещо е с Финландия… Може би зелената икономика е и път към щастието".