Германия затваря ядрени реактори въпреки енергийната криза

Германия затваря днес три атомни електроцентрали, въпреки че Европа е изправена пред една от най-тежките си енергийни кризи. Страната следва въведения от Ангела Меркел график за постепенно спиране на атомната енергия.

Тъй като цените на енергията вече се покачват и напрежението е между Европа и ключовия доставчик на газ Русия по-високо от всякога, затварянето на заводите в Брокдорф, Гронде и Гюндреминген може да засили напрежението.

Този ход ще намали наполовина оставащия ядрен капацитет в Германия и производството на енергия ще спадне с около 4 гигавата - еквивалентно на мощността, произведена от 1000 вятърни турбини.

Протестите заради ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. накараха бившия канцлер Меркел да задвижи механизма за изоставяне на ядрената енергия преди малко повече от 10 години.

Германия планира до края на 2022 г. да прекрати напълно използването на атомна енергия и ще затвори последните си три централи в Некарвестхайм, Есенбах и Емсланд.

Но с покачването на цените на енергията в цяла Европа, едва ли можеше да се подбере по-неподходящо време за реализиране на тези планове.

Референтната цена на газа в Европа, според холандската TTF, достигна 187,78 евро за мегаватчас през декември - 10 пъти по-висока, отколкото в началото на годината. Увеличават се и цените на електроенергията.

Скокът е подхранван от геополитическото напрежение с Русия, която доставя една трета от газа за Европа. Западните страни обвиняват Русия, че ограничава доставките на газ, за да окаже натиск върху Европа на фона на напрежението около конфликта в Украйна. Москва иска да започне експлоатацията на спорния газопровод „Северен поток 2“, който трябва да доставя още повече руски газ за Германия.

Краят на ядрената енергетика в Германия вероятно ще повиши цените още повече, според Себастиан Херолд - професор по енергийна политика в Дармщатския университет за приложни науки.

„В дългосрочен план надеждата е, че увеличаването на възобновяемата енергия ще балансира нещата, но това няма да е така в краткосрочен план“, каза той пред AФП.

Докато Германия не може реално да увеличи възобновяемите енергийни източници, тя ще остане зависима от изкопаеми горива, за да запълни празнината, оставена от ядрената енергия.

„Това ще направи Германия по-зависима от природния газ като цяло, поне в краткосрочен план, и по този начин също така малко по-зависима от Русия“, смята Херолд.

Преходът може да отнеме и повече време, отколкото Германия би искала, като напредъкът по отношение на възобновяемите енергийни източници се забави през последните години поради противопоставянето на проекти за енергийна инфраструктура.

Освен покачването на цените, затварянето на атомните централи ще премахне и ключов източник на нисковъглеродна енергия в страна, която вече се бори да постигне амбициозните цели в областта на климата.

Но Робърт Хабек, сълидерът на Зелената партия и министър на новосъздаденото супер министерство за икономиката и климата, призна тази седмица, че Германия вече е на път да пропусне целите си за климата за 2022 г., а вероятно и за 2023 г.

Други държави от ЕС, включително Франция, продължават да настояват за ядрената енергия и да водят кампания за включването й в списъка на ЕС с устойчиви енергийни източници, допустими за инвестиции.

Дори в Германия общественото мнение по въпроса за ядрената енергия изглежда се е смекчило.

Моника Шницер, член на Германския съвет на икономическите експерти, каза пред вестник „Rheinische Post“, че би имало смисъл „икономически и екологично“ спирането да се отложи.

Правителството обаче се придържа към плана на Меркел, като Хабек тази седмица защити спирането на ядрената енергия.

Всеки политик, който призовава за повторно въвеждане на ядрената енергия, би трябвало да каже също, че е съгласен да има ядрените отпадъци в своя избирателен район“, каза той. „Веднага щом някой каже това, ще преразгледам въпроса./БГНЕС