The Economist: Време е Лисабонският договор да бъде погребан

Избирателите за пореден път „забиха нож” в сърцето на европейската конституция и за пореден път политиците не желаят да приемат волята им, се казва в анализ на The Economist.

На 12 юни ирландците отхвърлиха с референдум Лисабонския договор, по пример на французите и холандците, които през 2005 г. не приеха проекта за Европейската конституция. В голяма степен някои от клаузите в Лисабонския договор съвпадат с тези от проектоконституцията. През 2001 г. ирландците отхвърлиха и договора от Ница, а през 1992 г. датчаните се противопоставиха на договора от Маастрихт.

При подобни демонстрации на народната воля европейските политици реагират в три поразително идентични стъпки, пише The Economist. Първо се обявяват потенциалните заплахи пред Европейския съюз и невъзможността му да функционира, след това започват да се търсят начини за “решаване” на проблема със страната, която е казала “не”. Накрая се призовават избирателите да преосмислят решението си, като се намеква, че е възможно изключване на проблемната страна от съюза.

Френско-холандското “не” през 2005 г. обаче не протече точно по този сценарий. Повече от две години след дебатите за Европейската конституция основните й постановки бяха вкарани в значително по-комплексния Лисабонски договор, а политическите дейци се надяваха, че няма да им се наложи отново да се допитват пряко до избирателите. Ирландците обаче, единствените в ЕС, на които бе дадена възможност да изразят позицията си по договора, смазаха тази надежда. На свиканата впоследствие среща в Брюксел повечето европейски лидери се придържаха към познатата тристъпкова схема, пише още The Economist.

Вижте още