Финландия и Швеция няма да се разберат до дни с Турция за НАТО?

Финландия и Швеция не успяват да се разберат с Турция навреме за срещата на върха на НАТО идната седмица, отбелязва в коментар руският в. "Комерсант".

Поредният кръг от преговори между Турция, от една страна, а от друга – Швеция и Финландия, според участниците е постигнал "явен напредък", но без да премахне всички разногласия. Анкара все така настоява двете страни да изпълнят условията й, иначе пътят към НАТО ще бъде затворен за тях, пояснява изданието.

Поначало се предвиждаше алиансът да одобри молбите за членство на Швеция и Финландия на срещата си на върха в Мадрид на 29-30 юни. Сега обаче представители на страните членки не крият, че това едва ли ще стане. Вчера неназован източник от германското правителство съобщи пред Ройтерс: Берлин е "напълно убеден", че в крайна сметка Анкара, Хелзинки и Стокхолм ще се споразумеят, но "няма да е никаква катастрофа", ако това не се случи в Мадрид, а след "няколко седмици". "Според нас решаващо е това, че няма непреодолими проблеми", добави той.

Анкара явно също не гради излишно оптимистични планове за форума в Мадрид, допълва всекидневникът и помества думи на турския президентски говорител Ибрахим Калън, цитирани от местния в. "Стар": "Не разглеждаме мадридската среща на върха като краен срок или повратен момент за процеса на присъединяване на Швеция и Финландия".

Според друг турски вестник - "Сабах", самият президент на страната Реджеп Ердоган е подготвил за форума съвсем непомирително изказване – той "ще представи тезите на Турция със специални документи и файлове. Ще бъдат демонстрирани доказателства за финансовата и политическа подкрепа на ПКК от Швеция и Финландия, ще бъде заявено, че "съюзнически" отношения не могат да бъдат установени, докато е в сила тази враждебна позиция". "Сабах" твърди, че при операции срещу кюрдски отряди в Ирак и Сирия Турция е пленила шведски противотанкови оръдия АТе4.

Едва ли е възможно да се уредят всички въпроси до срещата в Мадрид. Швеция и Финландия най-вероятно са готови да вдигнат  санкциите си срещу Турция, но ще има проблеми с екстрадицията на кюрдските въоръжени бойци, намерили убежище в Северна Европа, коментира за "Комерсант" турският политолог Хасан Селим Йозертем.

Според него властите и опозицията в Турция са на единно мнение, че исканията на Ердоган са обосновани. Това е много важно с оглед предстоящите догодина парламентарни и президентски избори в страната. "Повдигайки темата, властите разиграват картата на сигурността и национализма. Това спомага да се превключи вниманието на хората другаде от все още твърде осезаемите икономически проблеми", казва експертът.

"Мисля, че Анкара няма бързо да склони на отстъпки – посочва пред изданието руският наблюдател Амур Гаджиев. – Мадридската среща най-вероятно само ще очертае рамките на бъдещо решение. Което може да е съвсем неочаквано. Например когато Франция се връщаше във военната структура на НАТО, Турция пак беше против и специално заради нея бе създаден пост на заместник-генерален секретар."

"Антизападните, антиамериканските нагласи в Турция нарастват и много политически сили ги включват в играта си. Примерно лидерът на основната опозиционна сила – Народнорепубликанската партия, Кемал Кълъчдароглу предложи неотдавна направо да се закрият натовските бази на турска територия", допълва Гаджиев.

Швеция обаче не желае да отлага влизането си в НАТО, смята аналитикът Грегъри Саймънс от Института за изследвания на Русия и Евразия към университета в Упсала.

В дипломатическото противопоставяне днес играят голяма роля емоциите и чувството на национална гордост, заявява той. Швеция, "последователно сближавала се с НАТО през последните години", се стреми да направи историческия си избор, а Турция – да си отмъсти за неотдавнашните обиди. И както сочат досегашните преговори, търсенето на компромиси няма да е лесна работа, заключава Саймънс.
/БТА/