Кога е започнала първата пълномащабна война?

Пълномащабен въоръжен конфликт, в който участват различни народи, избухва в каменната ера - преди около пет хиляди години. Антрополозите стигнаха до това заключение след изследване на скелетни останки от масов гроб в северозападна Испания. Според учените това е първата истинска война в човешката история.

Праисторически войни

Най-старите писмени сведения за големи военни конфликти, като Троянската война, войните на Египет и Хетската империя, Шумер и Вавилония, датират от бронзовата епоха (преди 4000-2800 години). Археолозите откриват и доказателства за въоръжено насилие в погребения от каменната ера. Останките на примитивни хора, хомо сапиенс и неандерталци, често показват признаци на сериозни травми и щети от каменни инструменти. В ранния палеолит това са предимно единични находки, които могат да се обяснят със случайности.

Преди около 15 000 години картината се промени коренно. В късните палеолитни обекти учените срещат много човешки кости със забити копия и върхове на стрели. Изглежда, че след появата на лъкове и копиехвъргачи, убийството на себеподобни стана обичайно, една от разновидностите на лова. Смята се, че най-старите записани сцени на битка са скални рисунки на бойци, открити в Арнхем Ленд в Северна Австралия. Тяхната възраст е около 10 000 години. Малко по-млади - от 9000 до 4000 - са рисунки в пещери в източна Испания. Те вече показват масови сцени на бой с участието на 100 и повече души, въоръжени с лъкове. Въпреки това доскоро антрополозите смятаха, че в каменната ера, преди появата на първите държави, пълномащабни и дългосрочни военни операции са били невъзможни поради ниското ниво на социална организация и ограничените ресурси, а художествените артефакти отразяват само епизоди на междугрупови или междуплеменни сблъсъци. Ново проучване обаче оспорва това убеждение.

Неолитен масов гроб

През 1973 г. испанският свещеник и етнограф Хосе Мигел де Барандяран изследва изоставения параклис на Св. Йоан Евангелист пред Латинската порта (San Juan Ante Portam Latinam) в провинция Алава в северозападната част на страната. До нея той откри неизвестно погребение. През 1985 г. булдозер, разширяващ пътя край параклиса, случайно отваря друг. Но това вече не беше единичен гроб, а цяла подземна камера с площ от около 20 квадратни метра, пълна с човешки скелети. В продължение на многогодишни разкопки археолозите извадиха останките на 338 души от гробището, което получи обозначението SJAPL (съкращение от името на параклиса). Много от тях имаха повредени кости и счупени черепи. В близост до скелетите са намерени 52 кремъчни върха на стрели, 64 каменни остриета, две каменни брадви (всички със следи от употреба), пет костени шила и няколко лични украшения.

Според радиовъглеродно датиране находките са на 5400-5000 години. Погребалните обичаи от този период са добре проучени. Известно е, че жителите на Южна Европа през ранния неолит са погребвали мъртвите си в единични гробове или са изгаряли телата. Тъй като скелетите лежаха безразборно един върху друг в гробището на SJAPL, учените предположиха, че мястото е било място на масово убийство – или на „клане“, както пишат в предварителен доклад. Някои детайли, като лични оръжия и бижута до погребаните, както и изключителното изобилие и разнообразие от наранявания по мъртвите, не се вписват особено в тази версия. Но проучването не е продължило и пълната колекция от проби беше прехвърлена за съхранение в музея „Бибат“ в Алава (Страната на баските в Испания). Фактът, че това е масов гроб на войници, загинали в голяма битка, изглеждаше невероятен по това време.

Мащабен конфликт

30 години по-късно испански антрополози, ръководени от Тереза Фернандес-Креспо от университета във Валядолид, заедно с колеги от Обединеното кралство, решават да проведат повторно проучване. Резултатите му са публикувани в списание Scientific Reports.

Авторите пишат, че SJAPL се различава от другите известни масови гробове от каменната ера преди всичко по своя мащаб. В откритите по-рано „масови гробове“ има не повече от 30-40 скелета. Втората важна подробност е изключително високият брой наранявания, които, съдейки по естеството, са получени в битка, а не в резултат на инцидент или екзекуция. Общо учените идентифицираха 65 незарастнали костни наранявания и 89 зараснали костни наранявания сред погребаните. 23 процента от останките показват признаци на увреждане. Сред мъжките скелети половината са такива. Това е невероятно голям брой, като се има предвид, че според статистиката по-голямата част от нараняванията, несъвместими с живота, обикновено се появяват при рани на меките тъкани и вътрешните органи. Преобладаването на мъжки останки, изключително високият процент на наранявания от бойни оръжия, както и множество наранявания, включително частично зараснали, според изследователите ясно показват, че SJAPL е военно погребение. Учените са открили следи от поне 41 попадения на стрели.

В същото време някои кости показват следи от прободни рани. Нищо от това не е в съответствие с оригиналната версия на клането. Много е вероятно хората, погребани в гробището на SJAPL, да са участвали в продължителен военен конфликт, съчетал както директен ръкопашен бой, така и атаки от разстояние. „Повечето от нараняванията са счупвания, причинени от удари с каменни тояги, брадви и тесли, стрели от дърво, кост или рог и каменни снаряди, изстрелвани с прашки“, пишат авторите на статията.

Най-първата война

Констатациите на изследователите дават нови прозрения за други групови погребения в мегалитни гробници, пещери и скални убежища от същия период, разпръснати из целия Иберийски полуостров и извън него. На широка територия от Атлантическия океан до Черно море, в погребения от 4-то - началото на 3-то хилядолетие пр.н.е., археолозите са открили необичайно голям брой черепи с травматични наранявания, често фатални. Генетичните тестове показват, че хората от гробището на SJAPL принадлежат към различни етнически и културни групи. Някои идват от далечни региони като Централна и Южна Европа, Северна Африка.

Всичко това показва, че преди над 5000 години в Европа е избухнала истинска война, която е продължила, съдейки по зарасналите рани сред участниците в нея, месеци, а може би и години. Конфликт от такъв мащаб трябваше да има широки социално-икономически последици и да засегне всички сфери на живота. Наистина, скелетните останки от редовни погребения от този период често показват признаци на лошо здраве и изтощение. Възможно е гладът и влошените условия на живот да не са следствие, а причина за конфликта.

Около 5-то хилядолетие пр. н. е. в Южна Европа започва т. нар. неолитна революция - преходът от събирателен начин на земеделие (лов и събиране) към производствен (земеделие и скотовъдство). Този процес не е протичал гладко във всички територии, разликите в нивото на развитие и традициите са го засегнали и имало е борба за природни ресурси и за най-добрите земи.

Проведеното изследване опровергава утвърденото мнение, че с развитието на човешкото общество и нарастването на техническите и логистичните възможности войните стават все по-мащабни и кръвопролитни. Дори преди хората да се научат да правят метални инструменти, е имало мащабни и продължителни въоръжени конфликти.