0.2° делят ледниците в Антарктика от разтопяване

Ако въздухът в недрата на ледниците на о. Ливингстън стане едва с 0.2 градуса по Целзий по-топъл, голяма част от тях ще се разтопят. Това сочат данните от дълбочинно проучване, направено от българския изследовател и физик инж. Цветан Паров, по време на 32-рата антарктическа експедиция.

Обобщението е изведено на база едномесечен мониторинг на данни, придобити от сензори, специално разположени за проекта вътре в самия ледник. Според тях, бързото нарастване на зоната на ледотопене и образуване на ледени пукнатини по периферията на ледника, го прави още по-уязвим за външно влияние. Евентуално разтапяне на ледниците би довело до изтичане на огромно количество сладка вода в соления Южен океан и би променило цялостно екосистемата в акваторията на Антарктика. А това със сигурност ще повлияе множество процеси в глобален план.

“Резултатите от това проучване не са неочаквани. То само потвърди предварителната хипотеза, че балансът който крепи съществуването на ледниците в тази област от Антарктида, е изключително фин и повишение на атмосферните температури от едва 0.2 градуса по Целзий би унищожило по-голямата част от ледената покривка. Което от своя страна би могло да има много сериозни глобални последствия”, коментира инж. Паров.

За пръв път българин провежда подобно дълбочинно проучване на влиянието, което външната атмосферна температура оказва върху вътрешността на един от големите ледници на о. Ливингстън – Перуника. Данните за изследването са придобити от 15 сензора, разположени на дълбочина до 20 м в ледените пукнатини. Те отчитат температура, влажност и посока на въздушните течения. Според тях, силните ветрове на повърхността предизвикват турбулентни процеси в дълбочина , които са изключително важен фактор за промените на температурата във вътрешността на ледника. Те навлизат дълбоко през пукнатините му и помагат да се запазят ниските температури в дълбочина, обратно на процесите в периферията.

“Колкото и леденият вятър от повърхността да спомага за запазване целостта на ледника, той не може да компенсира изцяло активното ледотопене по периферията. Бях тук преди пет години, от тогава няма натрупан нов лед, т.е. трендът е все надолу“, констатира физикът.