Лукашенко след 30 години начело: Ще ме търпите още доста дълго

Александър Лукашенко, абсолютният владетел на Беларус, днес отбелязва цели три десетилетия на власт.
В продължение на 30 години европейските лидери идваха и си отиваха с десетки, но той остана начело на страната си, като заглуши всяко несъгласие, върна се към икономически контрол и методи в съветски стил и се приближи до Русия. Но понякога Лукашенко флиртува и със Запада.

69-годишният Лукашенко беше наречен „последният диктатор на Европа“ в началото на управлението си и той оправда това прозвище.

Като глава на държава, разположена между Русия, Украйна и членки на НАТО като Полша, Литва и Латвия, Лукашенко бе избран за шестия си мандат на поста през 2020 г. в гласуване, което се смяташе за нагласено у дома и в чужбина, тъй като се предполага, че е получил повече от 80% от гласовете.

Месеци на масови протести, които последваха, бяха жестоко потушени, което изпрати десетки хиляди в затвора на фона на обвинения в побои и изтезания. Много политически опоненти остават в затвора или са избягали от 9,5-милионната нация.

Но силният човек пренебрегна западните санкции и последвалата изолация и сега казва, че ще се кандидатира за седми петгодишен мандат през следващата година.

Лукашенко дължи своето политическо дълголетие на смесица от коварство, бруталност и твърда политическа и икономическа подкрепа от Русия.

Съвсем наскоро, през 2022 г., той позволи на Москва да използва територията на Беларус, за да нахлуе в Украйна и по-късно се съгласи да разположи някои от тактическите ядрени оръжия на Русия.

„Лукашенко превърна Беларус във фрагмент от СССР, опасен не само за своите граждани, но и заплашващ западните си съседи с ядрени оръжия“, казва независимият политически анализатор Валерий Карбалевич, цитиран от Euronews.

Той описва беларуския лидер като „един от най-опитните постсъветски политици, който се научи да играе както с настроението на Кремъл, така и със страховете на собствения си народ“.

Той дойде на власт с обещанието да сложи край на корупцията

Преди Лукашенко да бъде избран, той беше ръководител на антикорупционна комисия, където отправи сериозни обвинения и подготви противоречиви доклади за висши държавни служители и настояваше за демократични избори.

Преди това Лукашенко беше бивш директор на совхоз. Той се кандидатира за президенти беше избран за първи път през юли 1994 г., само две години и половина след като Беларус получи независимост. Тогава лидерът обеща да се бори с корупцията и да повиши жизнения стандарт, който падна на фона на хаотичните реформи на свободния пазар.

Почитател на Съветския съюз, Лукашенко настоя скоро след избирането си за референдум, който изостави новото червено-бяло национално знаме на страната в полза на друго, подобно на това, което Беларус използваше като съветска република.

Той също така бързо засили връзките с Русия и настоя за формирането на нова съюзна държава, очевидно надявайки се да стане неин ръководител след пълно сливане.

Беларус все още се изпълняват смъртни присъди

При Лукашенко висшата агенция за сигурност на Беларус запази страховитото си име от съветската епоха КГБ. Освен това е единствената страна в Европа, която запазва смъртното наказание, като екзекуциите се извършват с изстрел в тила.

През 1999 г. и 2000 г. четирима видни критици на Лукашенко изчезнаха и разследване на Съвета на Европа заключи, че те са били отвлечени и убити от ескадрони на смъртта, свързани с висши беларуски служители. Беларуските власти отхвърлиха европейските искания за издирване и наказателно преследване на заподозрените виновници.

„Лукашенко никога не се е притеснявал за репутацията си“, казва Анатолий Лебедко, лидер на вече обявената извън закона Обединена гражданска партия на Беларус. „Той изпитва удоволствие да нарича себе си диктатор и се хвали, че е парий, дори когато беше публично бива обвинен в политически убийства и други престъпления.“

Лукашенко държи най-малкия си син, 19-годишния Николай, до себе си на официални събития, подхранвайки спекулациите, че той може да е неговият наследник.

Той поддържа имидж на корав човек, като играе хокей, кара ски и се занимава с други спортове. След като се зарази с COVID-19, той каза, че се е възстановил бързо, благодарение на физическата активност.

Но той е станал видимо по-малко енергичен през последните години на фона на слуховете за здравословни проблеми, които той отрича.

„Няма да умра“, каза той миналата година. „Ще ме търпите още доста дълго време.“, пише Труд.