Апел към бившите френски премиери: Спрете да ядете, пътувате и купонясвате за сметка на данъкоплатеца

11 бивши френски премиери бяха призовани от последния действащ министър-председател да ограничат апетитите си за държавно финансирани пътувания, шофьори и персонал, на които се радват десетилетия след напускането си.

Мишел Барние, консерваторът, който ръководи двумесечното правителство на малцинството, цитира привилегиите на своите предшественици като пример за затягането на коланите, което иска в бюджета за икономии, за да предотврати финансова криза.

"Моля бившите министри и премиери да положат усилия", каза Барние, докато обясняваше как иска да намали разходите с 40 милиарда евро през следващата година. "Искам начинът на живот на държавата да бъде по-трезв и по-прост."

Тазгодишният бюджет е насочен към справяне с публичния дефицит на Франция чрез увеличаване на данъците и съкращаване на разходите, но има предупреждения, че правителството може да се срине, като левите и десните партии заплашват с вот на доверие.

"Националният фронт" на Марин Льо Пен, от чиято мълчалива подкрепа се нуждае Барние, за да оцелее след вот на недоверие, му даде срок до понеделник да се съгласи с нейните искания да направи допълнителни промени в бюджета.

Величественият стил на настоящи и бивши премиери и президенти е известен и отдавна толериран

Без да включва разходите за охрана, Макрон изгори 125 милиона евро в Елисейския дворец миналата година, голяма част от които за държавни банкети и водене на стотици гости на международни екскурзии с президентския Airbus.

Данъкоплатецът осигурява 1,32 милиона евро годишно за комфорта на двамата живи предшественици на Макрон, Никола Саркози и Франсоа Оланд, с персонал, жилища и транспорт, преди отделните разходи за сигурност и техните президентски пенсии.

По-малко известна е щедростта към бившите министър-председатели, които са назначени от президента, а не национални лидери, както е в парламентарните демокрации.

Те имат право на превозни средства и шофьори седем дни в седмицата до живот, както и някои други пътни и развлекателни разходи, както и секретарска помощ на пълен работен ден. Това струва общо 1,42 милиона евро годишно преди разходите за осигурена от държавата сигурност, без да се включват пенсиите им.

Сметките бяха публикувани в доклад на Мари-Кристин Далоз, консервативна депутатка, която предложи последен поглед върху необикновената щедрост, която Франция все още предоставя на своите бивши държавни служители.

70-годишният Франсоа Фийон, консерватор, който ръководи правителството на Саркози и е на път да излежи присъда в затвора за измамно прехвърляне на повече от 1 милион евро парламентарни средства на британската си съпруга, струва на данъкоплатеца 126 000 евро за транспорт и персонал миналата година. Неговата наказателна присъда две години по-рано, потвърдена от две апелативни съдилища, не се е отразила на привилегиите му, финансирани от данъкоплатците.

Бернар Казньов, бивш социалист, който оглавяваше правителството на президента Макрон само за пет месеца през 2017 г., струва на французите 219 000 евро през 2023 г. 90-годишната Едит Кресон, най-възрастният оцелял премиер, използва 155 000 евро за своите пътувания и персонал миналата година, три десетилетия след като служи 11 месеца като първата жена начело на правителството.

73-годишният Доминик дьо Вилпен, който е служил при Жак Ширак преди повече от две десетилетия и е натрупал състояние в консултантска дейност, е начислил на данъкоплатеца 191 000 евро за коли и персонал миналата година.

Някои от бившите премиери са бесни на Барние, че ги е подложил на презрение, казаха източници пред медиите, при условие да не бъдат цитирани. Мануел Валс, министър-председателят на Оланд преди десетилетие, излезе с публикация във Facebook, за да "предотврати злонамерени слухове и фалшиви новини".

Той има само двама шофьори и асистент, които да му помагат със задълженията, свързани с бившето му ръководство в правителството, съобщи той. "Примерът по отношение на финансовото състояние на Франция е по-необходим от всякога", пише той.

Четирима други бивши министър-председатели все още не получават обезщетенията, защото все още заемат публични постове на пълно работно време.