Намаляват проектите за вятърни паркове: Ще стане ли Европа зависима от изкопаеми горива?

Европа започва да открива границите на продължилия десетилетия бум на офшорната вятърна енергия.

Това може да се види най-остро в местата, които най-бързо изградиха капацитет. Държави като Дания и Швеция започват да се сблъскват със затруднения, тъй като цените на електроенергията и стимулите падат на твърде ниски нива, за да си струва изграждането на проекти. Последният пример за това е търг на датското правителство за офшорни вятърни централи, който не успя да привлече нито една оферта.

Намаляването на проектите за вятърни електроцентрали може да доведе до по-голяма зависимост на държавите от изгарянето на изкопаеми горива за по-дълго време. Вятърната енергия в морето поевтинява от години, но този успех отслабва, тъй като проектите се борят с натиска на разходите.

Миналата година Дания е произвела рекордните 58% от електроенергията си от вятърни паркове, което е най-високият процент в света. Миналата седмица правителството не получи никакви оферти в най-големия си досега търг за офшорни вятърни паркове. Компании, сред които и държавната Orsted A/S, заявиха, че вече не е привлекателно да се инвестира в такива големи местни проекти.

Едно от основните препятствия са ниските цени на електроенергията, които са обременени от изобилното предлагане от съществуващите вятърни паркове, които се струпват на пазара. Същият проблем съществува и в Швеция.

Разрастването на хиляди вятърни турбини през последните две десетилетия обезкуражава инвеститорите да подкрепят нови разработки в областта на възобновяемите енергийни източници в страната, тъй като ниските цени на електроенергията предлагат малка възвръщаемост. Нарастват и съмненията за това какво ще бъде търсенето в бъдеще, тъй като редица енергийни мегапроекти в северната част на страната се отлагат или отменят изцяло.

„Не можем да имаме електроенергийна система, която да се основава единствено на вятърни и слънчеви електроцентрали“, казва Брайън Вад Матисен, професор в университета в Олборг, Дания, който изследва потенциала на системите за 100% възобновяема енергия. „Съществуват сериозни технически и икономически ограничения за това колко можем да интегрираме в мрежата.“

Централите, работещи с въглища или газ, обикновено работят, когато цените на електроенергията са достатъчно високи, за да покрият постоянните разходи за неща като гориво, докато вятърните паркове работят винаги, когато има вятър, независимо от цената. Понякога електроенергията може да бъде безплатна или на потребителите да се плаща за използването ѝ, ако предлагането в мрежата е по-голямо от търсенето.

Подобен феномен се наблюдава и при слънчевата енергия, но намаляването на цената на слънчевите панели притъпи въздействието. Вятърната индустрия е притисната от скока на разходите за основни суровини, като стомана и работна ръка.

Едно от лесните решения би било да се убедят потребителите да променят търсенето, за да отговори по-добре на колебанията в предлагането. С електрификацията на транспорта, отоплението на домовете и промишлеността има потенциал за промяна на търсенето на енергия и повишаване на средните цени до ниво, което би могло да подкрепи по-нататъшните инвестиции в чисто производство.

Засега тези усилия не дават резултат, тъй като продажбите на електромобили се забавят, а инвестициите в т.нар. зелен водород не успяват да се реализират, за да се декарбонизира индустрията.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria