Вълна от руски атаки в Запорожие, страх от по-голяма офанзива

Почти 11 километра от булевард „Соборни“, който пресича Запорожие, са свидетелство за времето, което преживява този индустриален град в югоизточната част на Украйна. Протекли сгради, призрачен търговски център, стотици изпочупени прозорци. В тази съветска макро артерия можете да видите последните следи от постоянни руски бомбардировки с ракети, планиращи бомби и дронове камикадзе. Докато военни експерти спекулират за възможна офанзива на Москва на южния фронт, някои от останалите жители, разтревожени от засилване на атаките, се готвят да напуснат.

Въпреки удара, който украинските разузнавателни служби нанесоха на Русия този вторник с убийството в Москва на Игор Кирилов за това, че е отговорен за използването на химически оръжия в Украйна, войските на Кремъл напредват срещу украинците на бойното поле - с висока скорост в Донецк , докато ежедневно бомбардират цялата страна, пише El Pais. В Запорожка област, където се намира превзетата от руските войски атомна електроцентрала - в първите дни на декември бяха регистрирани почти 2000 нападения с 21 убити и петдесет ранени при две бомбардировки в столицата.

Последната смъртоносна атака, на 10 декември в 15:00 часа, падна върху два медицински центъра и няколко кабинета на по-малко от 100 метра от фитнес зала Arlex, собственост на трениращия по това време Артьом Кирейно. Ударната вълна взриви огледала и прозорци и допълнително напрегна духа на този баща на две момичета на шест и две години.

Кирейно е пример за нервността и стреса, които тегнат над намаляващите жители на Запорожие. Както той разказва на пуста улица в града миналата неделя, той се е местил три пъти от началото на широкомащабната инвазия през февруари 2022 г. Когато войната започна, той и семейството му живееха в южната част на града, на девети етаж, последен в сградата. „Бяхме уплашени заради бомбардировките.“ Веднага се приближиха до центъра. „Живяхме там до октомври тази година, когато Русия нападна до къщата ни. Същия ден отидохме в друг апартамент, от другата страна на западния бряг на река Днепър.“

Семейството вече търси четвъртата си дестинация, този път в Киев, на повече от 550 километра.

„Разбираме, че фронтовата линия се приближава всеки ден. Няма да пристигнат за ден или седмица, но вече имам план”, обяснява Кирейно. Преди два месеца той говори за това със служителите си. По-голямата част, 25 от 30, също биха се преместили с бизнеса в Киев.

Губернаторът на Запорожка област Иван Федоров публикува този уикенд в своя канал в Telegram, че от 22 септември вълната от широкомащабни руски атаки „е повредила повече от 350 блока и повече от 1300 „частни“ домове“. В региона войските на Кремъл са извършили 429 атаки срещу 19 града само миналата събота. Федоров отхвърля възможността за засилване на офанзивата на южния фронт за превземане на града, както някои анализатори посочиха, а други отрекоха, през последните месеци. „Плашат ни от септември“, разкритикува тази неделя губернаторът. „Всичко това е част от психологически операции, но оказва влияние върху обществото“, призна той в изявления, предадени от пресата.

Полковник Владислав Волошин, говорител на южните отбранителни сили, уверява, че на югоизточния фронт „броят на руските щурмови операции расте всеки ден“ и се регистрират до две или три дузини дневно. Те също така „постоянно“ увеличават броя на войниците и бронираните превозни средства, заедно с дронове и самолети, за да подкрепят тези атаки в сектора „Времиев“ в Запорожие.

„Врагът увеличава усилията си, за да се опита да достигне границата с Донецка и Днепропетровска област“, ​​уточнява той чрез аудио съобщения.

Говорителят уточнява, че не става дума за широкомащабна офанзива, „а по-скоро за щурмови операции с малки пехотни групи“, съставени от между пет и десет войници.

„Вашата задача е да постигнете напредване в определена посока, постепенно да превземете нашите линии и да се консолидирате в тях, а след това бавно да напреднете, вклинени в нашата защита“, продължава той. Същата тактика, която работи добре за Русия в Соледар, Бахмут и Авдиевка, се подготвя да бъде приложена в сектори на Запорожие като Хуляйполе и Орижив.

Тарас Миялчук, заместник-командир на батальон на 65-та украинска механизирана бригада, с кодово име Испанска, разказва за ежедневните атаки, нощ и ден в Орихив, където е дислоциран. „Руснаците "хапят" на различни места и където намерят слабо място, влизат с всичко“, обяснява той, докато пие чай в кухнята на казармата, на около 15 километра от първата линия, откъдето се чуват звуковете на руските бомбардировки.

Въоръжените сили на Украйна се подготвят в този сектор с повече оръжия и войници, обяснява на испански Миялчук, който емигрира в Испания през 2005 г. - след младост, в която се бие в три войни - и има семейството си там . Ежедневно се изграждат и укрепления.

Ориджив, който имаше почти 14 000 жители преди войната, се превърна в призрачен град след руските бомбардировки, които опустошиха всичко.

„Между 200 и 300 души все още са там. Те няма къде да отидат и не искат да си тръгнат, защото правителството не помага на разселените“, критикува той. В страната има 3,1 милиона вътрешно разселени лица, според данни на UNHCR, агенцията на ООН за бежанците. Град Запорожие е основната дестинация за тези, които са напуснали окупираните от Русия 67% от територията на региона и не искат да напускат дома си.

Микола Колодяжни, съосновател на две НПО, които работят с разселени жени и деца в Запорожие, обяснява, че градът е преживял няколко вълни на терор и бягство на населението. Първият, когато започна войната: „В началото всички много се страхувахме, но след това свикнахме и разбрахме, че трябва да се адаптираме“. През есента на 2022 г. Русия тежко бомбардира града с ракети С-300.

„Хората отново се изплашиха и много си тръгнаха“, продължава той. След няколко месеца някои от заминалите се завръщат, както се е случило с заминалите в началото на войната. През 2023 и 2024 г. гражданите отново свикнаха с това и продължиха живота си.
„Сега, през последните седмици, отново имаше големи бомбардировки и хората отново се страхуват“, обяснява той. Постоянните въздушни тревоги, които в други части на страната са склонни да се пренебрегват, тук отново се приемат сериозно и когато прозвучат, търсят подслон в убежища. В района се изграждат няколко подземни училища, а под земята вече има действаща операционна.
Относно възможността за нова офанзива на южния фронт Колодяжни коментира, че властите уверяват, че не трябва да се притесняват.

„Но точно когато ни го кажат, ние се тревожим“, казва той иронично. С нарастването на интензивността на бомбардировките Колодяжни вярва, че хората се готвят да напуснат преди време. „Това е психологическа подготовка. Много е трудно да вземем решение да напуснем, но сега разбираме, че не трябва да чакаме най-лошото, както се случи в Мариупол. По-добре е да си тръгнете по-рано и да предотвратите“, казва той в стаята, където работи организацията му в Запорожката регионална библиотека, на монументалния булевард „Соборни“.