Искането на Тръмп за 5 процента отбрана ще накара НАТО да се замисли

Девизът на НАТО е Animus in consulendo liber - „необезпокояван ум в разсъжденията“. Доналд Тръмп разруши десетилетията на такъв многостранен консенсус на срещата на върха на западния военен съюз през 2018 г., когато осъди членовете, които не успяват да изпълнят целта си за разходи за отбрана, като „престъпници“ и обмисляше да заплаши, че ще изтегли САЩ от ролята им на котва. Той критикува по-специално Германия, най-силната икономика в Европа, че харчи много по-малко от 2 % от своя БВП за отбрана, докато купува огромни количества газ от Русия. За да се спаси срещата на върха, се наложи да се предприемат дипломатически действия, ръководени от Марк Рюте, тогава министър-председател на Нидерландия, пише The Times.
Понякога Тръмп греши безумно, но по въпроса за европейската отбрана той беше прозорлив. След края на Студената война Европа се възползва от дългогодишния мирен дивидент, като увеличи разходите си за здравеопазване и социална сигурност и същевременно възложи голяма част от военното си възпиране на американските данъкоплатци. По време на разговорите през 2018 г. само три членки на НАТО, освен САЩ, изпълняваха целта от 2 %, въведена като насока през 2006 г. и официализирана след анексирането на Крим от Владимир Путин през 2014 г. САЩ изразходваха повече от 3 %. Намесата на Тръмп започна да променя времето доста преди пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна през 2022 г. Сега 23 от 32-те членове на алианса изпълняват целта. Две от трите балтийски държави ще похарчат повече от 3 процента тази година.

Полша говори за достигане на повече от 5 % през следващата година.
45-ият президент на САЩ премести прозореца на приемливите дебати по отношение на разходите на НАТО, точно както направи по отношение на Китай и нетната нула. А когато се завърне следващия месец като 47-и президент, Тръмп ще го премести още повече. Първите информации сочат, че на следващата среща на върха на НАТО през юни той ще поиска целта да се увеличи повече от два пъти - до 5 %, но в крайна сметка може да се съгласи на 3,5 %. Подробностите за този брутален и разтеглив план за преговори изтекоха, докато екипът на Тръмп изглеждаше, че смекчава позицията си по отношение на Украйна. Кийт Келог, неговият избор за пратеник за Украйна, подкрепи решението на Джо Байдън в последния момент да позволи на силите на Володимир Зеленски да изстрелват ракети с голям обсег по цели на територията на Русия. Олександър Мережко, ръководител на комисията по външни работи на украинския парламент, заяви, че второто идване на Тръмп все пак може да не е катастрофа за страната му.

Тръмп често заема позиции, които Скот Бесент, номинираният от него за министър на финансите, нарече „максималистични“. Но дори нов праг на разходите от 3 %, който трябва да приемем, че ще бъде в минималистичния край на неговите стремежи - ще изисква годишно увеличение на европейските разходи за отбрана с 280 млрд. долара, според оценка на Международния институт за стратегически изследвания. За Франция и Германия, разтърсвани от кризи, свързани с разходите за живот, и популистки бунтове, това би представлявало фискално и политическо предизвикателство: и двете страни едва достигнаха целта от 2 % през тази година. Обединеното кралство в момента харчи 2,3 %, като голяма част от тях са за ядрената система за възпиране Trident и пенсиите. Достигането на 3 % или 3,5 % ще изисква болезнени съкращения в други области, като се има предвид тежкото състояние на публичните финанси дори след бюджета на Рейчъл Рийвс, който увеличи данъците с 40 млрд. лири.
Две неща са ясни. Първото е, че старата цел на НАТО вече става, ако използваме думата на Тръмп, остаряла. Бъдещият президент ще поиска значително по-висока такава - и няма да сгреши, ако го направи. Европа вероятно винаги ще се нуждае от военната мощ на САЩ - но никога не трябва да я приема за даденост.

Втората е, че след пандемия и период на огромна инфлация сега е лош момент за настъпване на новата реалност. В Обединеното кралство решенията отчасти ще зависят от стратегическия преглед, извършван от лорд Робъртсън от Порт Елън, бивш министър на отбраната от Лейбъристката партия и генерален секретар на НАТО. Милиони лири могат да бъдат спестени, ако се сложи край на ужасяващото разхищение на средства за обществени поръчки и се закупи оборудване от 21-ви век, като например безпилотни самолети и най-новия софтуер, за разлика от скъпите реликви от Студената война.
Но неизбежната необходимост от увеличаване на инвестициите във въоръжените сили ще направи цялостния фискален пъзел още по-труден.