Мръсният въздух е проблем на ЕС, България е четвърта по смъртност

Замърсяването на въздуха е смъртоносна заплаха за общественото здраве, но някои части на Европа са изложени на много по-висок риск от други.

Замърсяването на въздуха е свързано с рак на белите дробове, сърдечни и респираторни заболявания, инсулт, лоши резултати при раждане и др. Той е особено опасен за по-възрастните хора, причинявайки около 4 процента от всички смъртни случаи сред възрастните на възраст 65 и повече години.

През 2021 г. Световната здравна организация (СЗО) актуализира своите насоки за качество на въздуха, като понижи препоръчителния праг за годишните концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици (PM2,5), като прах, дим и сажди от отработените газове.

Този месец влязоха в сила по-строги правила за качеството на въздуха, които имат за цел да доближат Европейския съюз до стандартите на СЗО до 2030 г. и задължават държавите-членки да наблюдават замърсители като фини прахови частици, черен въглерод и амоняк.

Планът е „една от най-големите интервенции в общественото здравеопазване за едно поколение“, казва Марк Нювенхуйсен, директор на инициативата за градско планиране, околна среда и здраве на Барселонския институт за глобално здраве, пред Euronews Health.

Като цяло излагането на PM2.5 е причинило около 239 000 преждевременни смъртни случая в Европа през 2021 г., докато други 48 000 души са починали в резултат на излагане на азотен диоксид, според Европейската агенция по околна среда.

Понастоящем всички страни от ЕС отчитат нива на азотен диоксид над препоръчаните от СЗО нива, но някои са по-силно засегнати от замърсяването на въздуха от други. Според неотдавнашен доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Централна и Източна Европа има най-висока смъртност, свързана с PM2.5.

„Най-голямото разделение в Европа, което виждаме, е на изток и запад, а това съвпада много с БВП и социално-икономическия фон на двата региона“, обяснява Зорана Йованович Андерсен, професор по екологична епидемиология в Университета на Копенхаген и член на Европейското респираторно дружество комисия по околна среда и здраве, пред Euronews Health.

Изследването на Нювенхуйсен на ниво град подчертава различните предизвикателства, пред които са изправени различни части на Европа.

В Северна Италия, Полша и Чешката република се наблюдават повишени нива на смъртност от ФПЧ2,5, което се дължи най-вече на жилищни източници, като изгарянето на въглища за отопление на домове и селскостопанския сектор. Междувременно смъртността от NO2 – която се дължи главно на автомобилния трафик и индустриалния сектор – е най-висока в големите и столични градове в Западна и Южна Европа.

Според статистиката най-тежко е положението в Северна Македония, където 255 на 100 хил. души умират заради мръсния въздух. 217 души на 100 хил. умират в Сърбия, която е на второ място, а след тях се нареждат Черна гора и Албания, съответно с 174 и 164 на 100 хил. души. България е четвърта, като у нас 158 души на 100 хил. умират от мръсен въздух.

„Необходимост от регулиране на замърсяването на въздуха“

Някои държави предприемат стъпки за ограничаване на нивата на замърсяване, включително Дания, която може да стане първата страна в света, която ще наложи въглероден данък върху животновъдството през 2030 г.

Междувременно актуализираната директива на ЕС дава на гражданите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, правото да съдят своето правителство, ако не спазва правилата на ЕС за качеството на въздуха.

Въпреки това в доклада на ОИСР и Европейската комисия се казва, че докато ЕС е на път да ограничи смъртните случаи, свързани с PM2.5, с 55 процента до 2030 г., рисковите фактори за околната среда като замърсяването на въздуха и изменението на климата са „нарастващи заплахи за общественото здраве ".

Това се дължи на факта, че учените днес знаят повече за въздействието върху здравето на замърсяването на въздуха и изглежда, че то представлява риск за хората при по-ниски нива от колкото се е мислело преди, казаха Нювенхуйсен и Андерсен.

„Дори ако намалите значително нивата на замърсяване на въздуха, не винаги можете да намалите толкова много въздействието върху здравето“, казва Нювенхуйсен

Замърсяването на въздуха може да е най-голямата заплаха за здравето на околната среда, пред която е изправена Европа, но има тенденция то да се припокрива с други фактори, като липса на зелени площи, шумово замърсяване и екстремни горещини, всички от които оказват въздействие върху човешкото здраве.

Като се има предвид, че някои от тези предизвикателства са по-трудни за разрешаване – като изменението на климата – Андерсен казва, че има по-сериозни аргументи за ограничаване на замърсяването на въздуха в името на защитата на здравето.

„Ние намалихме замърсяването на въздуха и знаем как да го направим и много страни са водещи“, каза Андерсен. „Предстоят нови предизвикателства, така че трябва да регулираме замърсяването на въздуха – старият проблем“.