Путин плюс Тръмп създават проблеми за европейската сигурност

В Европа назрява криза в сигурността. Два опасни елемента могат да се комбинират през 2025 г. Нарастваща заплаха от Русия и нарастващо безразличие от Америка на Доналд Тръмп.

Европейските страни трябва спешно да отговорят на тази тревожна геополитическа комбинация, като изградят собствена защита. За да се случи това, е изключително важно Германия, най-голямата икономика в Европа, най-накрая да изпълни обещанието на канцлера Олаф Шолц за драстично увеличение на разходите за отбрана, пише Financial Times.

Политическите аргументи за увеличаване на разходите за отбрана изискват яснота относно това какво се случва както в Русия, така и в Америка.

Марк Рюте, наскоро назначеният генерален секретар на НАТО, предупреди миналия месец, че: „Икономиката на Русия е на бойна основа. Опасността се движи към нас с пълна скорост. Той призова НАТО бързо да увеличи производството на отбрана и да „премине към военновременна нагласа“.

Миналият април генерал Кристофър Каволи, върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, предупреди, че: „Русия не показва признаци на спиране. Русия също няма намерение да спре с Украйна. Западни анализатори твърдят, че Русия вече е въвлечена в хибридна война с Европа - включваща редовни актове на саботаж, които рискуват масови жертви.

По време на Студената война САЩ водеха съюзническия отговор, когато Русия увеличи военния натиск в Европа. Но американската реакция този път обещава да бъде много различна. Ключовите назначения на новоизбрания президент Тръмп включват съветници, които са категорични за желанието си да преразпределят американски военни активи от Европа в Азия.

Елбридж Колби, който току-що беше номиниран за заместник-министър на отбраната по политиката, написа във FT миналата година, че Китай е много по-висок приоритет за САЩ от Русия и твърди, че „САЩ трябва да задържат сили от Европа, които са необходими за Азия , дори в случай че Русия атакува първа”.

Европейските анализатори в областта на отбраната се тревожат, че изтеглянето на американските военни от Европа би насърчило руската агресия. В скорошна книга Кийр Джайлс от Chatham House твърди: „Оттеглянето на американската военна подкрепа за НАТО е най-сигурният възможен начин да се превърне възможността Русия да атакува отвъд Украйна във вероятност.“

За голяма част от Европа обаче руската заплаха все още изглежда далечна. За почти три години битки в Украйна армиите на Москва постигнаха ограничени териториални придобивки и поеха зашеметяващи загуби - сега се оценяват на 700 000 убити или ранени войници. Но размерът на жертвите, които Владимир Путин е готов да поеме, също трябва да бъде предупреждение. Руската армия сега е по-голяма, отколкото беше в началото на войната през 2022 г. И, както наскоро посочи Рюте, страната произвежда „огромни количества танкове, бронирани превозни средства и боеприпаси“.

Европейските страни нямат работна ръка и оборудване, за да участват във война на изтощение от вида, който Русия води в Украйна. В началото на миналата година британската армия имаше 73 520 души - най-малкото от 1792 г. насам. Германската армия разполага с 64 000 души.

Военните плановици на НАТО смятат, че алиансът е с около една трета по-малко от това, което трябва да бъде, за да възпира ефективно Русия. Има особен недостиг на противовъздушна отбрана, логистика, боеприпаси и сигурно комуникационно оборудване.
В момента членовете на Алианса са се ангажирали да изразходват 2 процента от БВП за отбрана. Те може да повишат тази номинална цел до 3 процента на следващата среща на върха на НАТО. Но дори и това би било адекватно само ако европейските нации се съгласят да направят обществените поръчки много по-малко фрагментирани по национални линии.

Целта от 3 процента също се основава на предположението, че Америка до голяма степен ще запази ангажимента си към НАТО. Ако това не стане, планиращите отбраната смятат, че европейските нации ще трябва да увеличат разходите за отбрана до 4,5 процента от БВП. Но дори 3 процента изглежда много трудно. Проблемът е олицетворен от собствения рекорд на Рюте като министър-председател на Холандия от 2010 г. до 2024 г. Страната му постигна целта от 2 процента едва през последната година от неговия мандат.

Полша е на път да увеличи разходите си за отбрана до 4,7 процента от БВП през 2025 г. Но в по-големите западноевропейски икономики това е различна история. Германия и Франция едва достигнаха 2% миналата година; Великобритания беше 2,3 на сто.

Франция има бюджетен дефицит от 6 процента от БВП и публичен дълг от доста над 100 процента. Британското правителство също е силно задлъжняло и се бори да събере приходи. Но Германия - със съотношение дълг към БВП от малко над 60 процента - има фискалното пространство да харчи много повече за отбрана. Освен това все още има значителна индустриална и инженерна база.
Фридрих Мерц от християндемократите, който вероятно ще стане канцлер на Германия след изборите тази година, приема сериозно заплахата от Русия. Той можеше да ръководи историческа промяна. Ако Германия облекчи своите конституционни разпоредби срещу финансирането на дефицита - и приеме необходимостта от общ дълг на ЕС за финансиране на европейската отбрана - това може да промени ландшафта на сигурността на континента.

Дори 80 години след края на Втората световна война, някои от съседите на Германия - особено Полша и Франция - ще се чувстват неудобни от превъоръжаването на Германия. Но в интерес на собствената си сигурност те трябва да го преодолеят.