Защо заграбването на Гренландия от Тръмп може да се окаже катастрофа за планетата?

Офертата на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп за отнемане на контрола над Гренландия може да се превърне в голям бизнес за фирмите за изкопаеми горива и да вкара планетата в спирала на климатичните промени, от която няма да има надежда да се възстанови, пише Politico.

Тръмп, който ще встъпи в длъжност за втория си мандат на 20 януари, пое ангажимент да анексира ледената островна територия, която от три века е част от Кралство Дания. Той заплаши, че ще наложи тежки мита, за да принуди Копенхаген да се присъедини.
Има и друга причина, поради която островът може да бъде примамлива перспектива за Вашингтон, освен твърдението на Тръмп, че се нуждае от „икономическа сигурност“.

Според оценка на Геологическата служба на САЩ, Гренландия съдържа приблизително 31 400 милиона барела нефтен еквивалент и други горивни продукти, включително около 148 трилиона кубически фута природен газ.

„Това са запаси, които, ако бяха открити в Саудитска Арабия или Катар, бизнесът щеше да скача от радост“, казва Аджай Пармар, старши анализатор на пазарите на суров петрол в компанията за проучване на суровини ICIS.

„Разбира се, тъй като находището се намира в Гренландия, ще има технически предизвикателства, свързани с изграждането на тръбопроводите за добив и транспортиране по света“, каза той. „Но все още има голяма търговска възможност, дори и да са необходими много време и усилия, за да се осъществи.“

Въпреки това през 2021 г. Гренландия въведе мораториум върху експлоатацията на нефт и газ, след като социалистическата, подкрепяща независимостта партия „Инуит Атакатигит“ взе властта, обещавайки да „приеме сериозно климатичната криза“.

За разлика от тях, Тръмп обеща да „разгърне американската енергия“, след като встъпи в длъжност, и обобщи подкрепата си за изпомпване на повече нефт и газ като цяло с един прост лозунг: „сондирай, бебе, сондирай“. Той също така обеща да отмени замразяването на нови проекти за добив на природен газ от администрацията на Байдън и последователно се отказа от ангажиментите на САЩ по отношение на изменението на климата.

Природозащитниците се притесняват, че перспективата Гренландия да попадне в ръцете на Тръмп може да означава отпадане на забраната за сондиране за нефт и газ, което ще доведе до повече емисии, които според тях са равносилни на „въглеродна бомба“.

„Лесно можем да кажем, че няма път за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса, който да не включва мораториуми или забрани, или да не се отварят нови петролни находища никъде“, казва Киртана Чандрасекаран, активист от кампанията „Приятели на Земята“.
Според нея разширяването на добива в Гренландия би било много лош пример за световно лидерство в областта на климата и би се използвало като оправдание от скептиците по отношение на изменението на климата в Европа и по-далеч „защо другите държави сега просто трябва да забравят за това и да се разпаднат“.

В интервю за Fox News конгресменът Майк Уолц - бъдещият съветник на Тръмп по националната сигурност - заяви, че планът „не се отнася само за Гренландия“.

„Става дума за Арктика“, каза той. „Имате Русия, която се опитва да стане крал на Арктика с над 60 ледоразбивача, някои от които с ядрена мощност. Ние имаме два и единият току-що се запали.“ „Става въпрос за това, че с отдръпването на полярните ледове китайците вече произвеждат ледоразбивачи и също се изтласкват нагоре става въпрос за нефт и газ. Това е нашата национална сигурност."

Според Анне Толванен, професор и директор на изследователската програма във Финландския институт за природни ресурси, която е съавтор на преглед на минното дело в арктическата среда, въздействието на добива може да има катастрофален ефект върху местната фауна и флора в размразяващия се регион.