В Германия дълбоко разделени относно подкрепата за Украйна

Министърът на външните работи на Германия Аналена Бербок разкритикува собственото си правителство за нерешителността му по отношение на помощта за Украйна, което е сигнал за дълбоки разногласия във временния кабинет и нарастващ разнобой сред основните политически партии в разгорещената предизборна кампания.

„Германия като цяло в момента не се възприема като движеща сила за мирната политика в Европа и честно казано, това ме боли“, заяви Бербок, водещ политик от Зелените, в предаването Berlin Playbook Podcast на Politico.

„Дори сега, по време на предизборната кампания, някои дават приоритет на националната перспектива - или как бързо да спечелят няколко гласа на парламентарните избори - вместо да поемат реална отговорност за осигуряването на мира и свободата в Европа.“

Разочарованието на Бербок идва в момент, когато германският канцлер Олаф Шолц от Социалдемократическата партия предизвика интензивен вътрешен дебат, като поиска новата помощ за Украйна да бъде обвързана с разхлабване на конституционните фискални ограничения на страната.

В телевизионно интервю тази седмица Шолц заяви, че няма да се съгласи на пакет от помощи за Украйна в размер на 3 млрд. евро, подкрепен от Бербок и други германски лидери от целия политически спектър, освен ако той не бъде изплатен с нови заеми.
Тъй като дясноориентираните партии като Християндемократическия съюз и фискално-консервативната Свободна демократическа партия - които като цяло подкрепят по-голяма помощ за Украйна - са против поемането на нов дълг за финансиране на помощта, пакетът вероятно ще бъде спрян заради политическата безизходица.

Бербок, която настояваше за приемането на пакета от 3 млрд. евро, неведнъж е изразявала загриженост относно това, което смята за колеблив подход на Германия към помощта за Украйна, като твърди, че нейното правителство губи доверието на европейските си съюзници.

"Това доверие не бива да се накърнява отново чрез колебания, които могат да накарат други държави да се притесняват, че Германия няма да ги подкрепи“, каза тя.

Бербок също така остро разкритикува предишните германски правителства за това, което тя счита за провал в обръщането на внимание на предупрежденията за агресивните намерения на Кремъл. По-специално тя упрекна Християндемократическия съюз при бившия канцлер Ангела Меркел и ГСДП - която преди управляваше в коалиция с Християндемократическия съюз - за изграждането на спорния газопровод „Северен поток 2“ между Русия и Германия.

По онова време Меркел многократно наричаше изграждането на газопровода под Балтийско море „проект на частния сектор“, което предполагаше, че германското правителство има ограничена роля.

„Точно както „Северен поток 2“ никога не е бил чисто икономически проект - въпреки това, в което ХДС и ГСДП дълго време искаха да вярват - така и не е случайно, че подводните кабели за данни в Балтийско море продължават да се повреждат“, каза Бербок, като се позова на неотдавнашните предполагаеми случаи на руски саботаж.

В навечерието на изборите в Германия на 23 февруари, Зелените на Бербок заемат четвърто място с 14% подкрепа, далеч зад водещия консервативен алианс на кандидата за канцлер Фридрих Мерц. Ако консерваторите спечелят, далеч не е ясно коя друга партия или партии ще поканят за съставяне на коалиция. Консерваторите и Зелените обаче имат съвпадение по много външнополитически въпроси, включително по отношение на Украйна и разходите за отбрана.

Бербок заяви пред Politico, че Германия трябва да инвестира повече в собствената си сигурност, като каза, че „е от решаващо значение“ страната последователно да инвестира повече от 2% от БВП за отбрана. Встъпващият в длъжност президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска членовете на НАТО да изразходват за отбрана зашеметяващите 5% от БВП - повече от два пъти повече от сегашната цел на алианса за разходи. В миналото той нарече Германия „просрочител“ по отношение на разходите за отбрана и заплаши да спре американската защита на страните от НАТО, които не плащат достатъчно.

Но Бербок звучеше сравнително оптимистично по отношение на бъдещата администрация на Тръмп.

„Ще си сътрудничим навсякъде, където е възможно, защото Америка остава един от най-близките ни партньори и е наш приятел от десетилетия“, каза тя. „Но ако нещата станат по-трудни в някои области, Европа няма да бъде изхвърлена от курса“.

Бербок изказа предположение, че Европа дори може да се възползва от непредсказуемостта на Тръмп, включително от неотдавнашния му отказ да не изключва военна сила за придобиване на Панамския канал и Гренландия.

„Току-що се върнах от конференция в Рияд, Саудитска Арабия“, каза тя. „И там теми като Гренландия и Панамския канал бяха централни въпроси дори сред нашите арабски партньори. Можете да усетите колко абсурдни изглеждат тези претенции на много хора и точно тази абсурдност тласка участници като арабските държави още по-близо до Европа.“