Планът на Тръмп за Украйна ще разкрие слабостта на САЩ

Съединените щати, заяви президентът Тръмп в речта си при встъпването в длъжност, ще бъдат страна, която „разширява територията си“. Тези три думи имат голямо значение. За първи път от повече от век американски президент изразява тази амбиция. Това е и първият момент от създаването на Организацията на обединените нации, в който три от петте постоянни членки на нейния Съвет за сигурност - Русия, Китай и САЩ - имат намерение да разширят територията си отвъд настоящите си граници.

Гренландия изглежда е първата в полезрението на президента: през уикенда той повтори пред репортери, че смята, че ще я „получи“, пише за The Times Уилям Хейг. Ако някога сте били в Гренландия, както аз, ще знаете, че няколко истини за нея стават веднага очевидни. Това е забележително красива страна с тъмни планини, които се извисяват над огромни ледници. Тези ледници съхраняват зашеметяващо количество лед. Това би трябвало да накара администрацията на Тръмп да се замисли върху политиките си в областта на климата, защото ако тези ледници се разтопят, нито САЩ, нито която и да е друга държава ще разширят територията си. Вместо това те ще загубят всичките си крайбрежни градове.
И все пак е невъзможно да не се забележи, че Гренландия и преди е приемала големи американски бази. Има няколко много дълги писти, останали от времето на Втората световна война, в допълнение към сегашната космическа база. Тези писти имат прост смисъл: Не е необходимо Америка да притежава Гренландия или да заплашва съюзниците си, за да получи стратегически бази там, които са наистина желани, тъй като надпреварата за Арктика между големите сили се разгорещява. Това се е случвало и преди по силата на споразумение и, както даде да се разбере датският министър-председател, лесно може да бъде уредено отново.

Издевателствата над Дания са излишни. Също така е неразумно, тъй като прецедентът, създаден от голяма сила, която показва, че може да заграби територия от по-малък съсед, само ще окуражи Москва и Пекин, пише още Уилям Хейг.

Президентът е склонен да използва грубата сила на Вашингтон. На Канада се казва, че трябва да бъде 51-вият щат. Колумбия трябваше да понесе мащабни санкции, ако не позволи на самолетите с експулсирани мигранти да кацнат. А в неделя на Египет и Йордания беше казано, че трябва да приемат цялото население на Газа - идея, която не само ще застраши стабилността на тези две държави, но и ще унищожи цялата идея за бъдеща палестинска държава.

Само за една седмица от началото на мандата на новата администрация се забелязва закономерност, която предполага сериозна опасност от прекомерна дипломатическа активност.

За момента твърдата сила на САЩ и авторитетът на новия президент са толкова големи, че съюзническите държави, макар и частно ужасени, не чувстват друг избор, освен да се мъчат да го успокоят. Но има голяма мъдрост в афоризма на президента Теодор Рузвелт, че трябва да говориш тихо, дори и да носиш голяма тояга. В крайна сметка, както Китай откри през последните години с вече изоставения си стил на дипломация на „вълк воин“, заплашителната позиция на една голяма сила има своята цена, тъй като добрата воля на приятелите се изпарява.

Унижаването на Дания, Канада, Колумбия и Йордания в момента върви лесно, но ще дойде ден, когато САЩ отново ще се нуждаят от доверието и подкрепата на европейците, латиноамериканците и арабите. Добре би било да се говори по-меко и да не се прекалява с тоягата. Възможно е Тръмп да попадне в проклятието на това да притежаваш голяма власт - да я използваш твърде безразборно.

Освен това изразходването на такава сила срещу съюзници ще се окаже грешка, когато тя е необходима другаде, особено, за да има някаква надежда да се сложи край на войната в Украйна. Белият дом може и да се радва, че е избил няколко приятели, но ще му е необходима повече сила, отколкото все още си представя, за да спре голямата битка, която се води на долната улица.

Прекратяването на войната в Украйна е похвална цел, по отношение на която неотдавнашните изявления на Тръмп и неговия екип станаха значително по-реалистични. Вече няма реторика за решаване на проблема за 24 часа, а сега се говори за шест месеца. Украинските министри изпитаха облекчение, когато чуха, че новият финансов министър на САЩ говори за засилване на санкциите срещу Русия, а Тръмп постави върху Путин отговорността да спре войната. Марко Рубио, новият държавен секретар, призна в показанията си пред Конгреса миналата седмица, че всяко споразумение ще трябва да започне с прекратяване на огъня, тъй като цялостен мирен договор, който да решава всички въпроси, ще бъде непостижим.

Следователно краят на войната ще прилича на прекратяването на огъня, което сложи край на Корейската война през 1953 г.: прекратяване на бойните действия по договорена линия и достатъчно възпиране, за да се спре избухването им отново. Този прецедент трябва да отрезви Вашингтон. Преговорите за прекратяване на огъня в Корея се проточиха цели две години, преди да дадат резултат. И най-важното, за да се предотвратят бъдещи войни, беше необходим железен ангажимент на САЩ за защита на Южна Корея, който е жизненоважен и до днес.

Вашингтон се стреми към европейски съюзници, включително Великобритания, за да осигурят войски, които да бъдат разположени в Украйна след прекратяване на огъня. Без западни сили, които да предоставят някакъв вид гаранция за украинската територия, Киев ще се противопостави на прекратяване на огъня, тъй като Путин скоро ще се върне за ресто. А Тръмп знае, че още една война и разпадането на Украйна ще бъдат катастрофа, която ще направи провала на Байдън в Афганистан да изглежда незначителен. В резултат на това въпросът чии войници ще седят в Украйна, потенциално през следващите 70 години, точно както американците в Корея, ще стане централен за всяко възможно прекратяване на огъня.

Когато това обсъждане се случи, една брутална истина ще бъде по-очевидна от всякога: че европейските нации не разполагат със сили, за да възпрат войната на собствения си континент без близката помощ на САЩ. Армиите им са твърде малки или твърде зле оборудвани и със сигурност не разполагат със сателити, ракети, транспортни самолети и производство на боеприпаси, които са необходими за твърдата сила в съвременния свят. Смущението ще бъде огромно, слабостта ще бъде разкрита. Очевидната позиция на британското правителство, че не може да си позволи да изразходва 2,5 % от БВП за отбрана до 2030 г., ще изглежда неоправдана за американците.

Уилям Хейг пише още, че затова Тръмп ще открие, за своя ярост и оправдание, че съюзниците му наистина трябва да се отнасят много по-сериозно към отбраната. Той ще открие, че друг аспект на проклятието да бъдеш толкова могъщ е, че войните могат да бъдат прекратени само чрез по-нататъшно разширяване на американските ангажименти. Съюзниците, които са твърде слаби, за да се противопоставят на него, са също така твърде слаби, за да поемат бремето от ръцете му. Разширяването на територията на САЩ за сметка на някои от тях е отклоняване на вниманието, което само ще раздели приятелите, докато окуражава истинските противници.

Докато западните лидери ухажват Тръмп през следващите седмици, те ще трябва да го убедят, че твърдата сила на САЩ със сигурност ще бъде необходима - в Украйна, в Персийския залив, в Южнокитайско море - но да не я изразходват на грешните места.