Защо може да устройва Доналд Тръмп да продаде Тайван?

Китай изгражда с главоломни темпове подземен военен команден център, който е десет пъти по-голям от Пентагона. Той ще бъде укрепен, за да предпазва лидерите на страната от ядрена атака, и трябва да бъде завършен преди 2027 г., когато се навършват 100 години от основаването на Народноосвободителната армия и две години от началото на непредсказуемото президентство на Доналд Тръмп, пише The Times.

Докато китайският лидер Си Дзинпин напредва с най-драматичното военно строителство в историята на страната, той трябва да пресмята рисковете, които предстоят във военните и икономическите отношения със Съединените щати при новото президентство. Първият мандат на Тръмп обърка наблюдателите на Си в Америка.

Първоначалният хаос и смут в Белия дом, позицията на „луд“ в преговорите, странно погрешно преценената среща на върха със севернокорейския диктатор Ким Чен-ун, отстъпиха място на отдалечаването на китайските ястреби и доста вялия подход към репресиите на Пекин срещу продемократичните протести в Хонконг.

Втората администрация на Тръмп е малко по-фокусирана. Нейното послание към Пекин е: не се меси в нашия заден двор. Не може да се допусне Гренландия, която е физически близо до Съединените щати, да попадне в китайски ръце. Панамският канал не може да попадне под китайски контрол. Не може да се допусне Канада, която има решаващо присъствие в Арктическия съвет, да се отдалечи политически от САЩ.

Това са театрални сблъсъци, които се водят с размахване на тарифната тояга, но винаги с половин око към Китай, към голямото геополитическо съперничество през 21-ви век. Когато изпратих съобщение на един ярък китайски академик с въпроса как му се отразява Тръмп 2.0, той не коментира директно, а приложи линк към ляв френски писател: „Хегемонията рано или късно щеше да приключи, а сега САЩ на практика избират да я прекратят при свои собствени условия. Това е пост-американският световен ред - донесен ви от самата Америка“.

Няма как да знам дали това е консенсусът в Пекин. Ако е така, предположението, че Китай и САЩ са на траектория към война, може да се окаже погрешно. Защо Си трябва да рискува евентуален ядрен сблъсък заради Тайван, ако САЩ отстъпват от позицията си на арбитър на световния ред?

Греъм Алисън, който в книгата си „Предназначени за война“ прави паралели с англо-германската надпревара във въоръжаването в началото на ХХ век, очертава точките на възпламеняване за бъдеща китайско-американска война. Това е сложен сценарий „какво ще стане, ако“, който се основава на надеждни градивни елементи - засилване на движението за независимост на Тайван (потискането на Хонконг показва, че Пекин никога няма да приеме основни граждански свободи), молба за пълноправно членство в ООН, наказателно обстрелване на тайванските води, водещо до пълна китайска блокада, предложение на САЩ за ескорт на търговското корабоплаване, случайно или умишлено потъване на американски кораб. Това е разказ, който се разиграва от всички страни и не завършва добре.

Със сигурност военната модернизация на Китай се основава на подготовката за такъв сблъсък. В момента Китай разполага с най-големия военен флот в света - бойни сили от 370 кораба и подводници, а в процес на производство са още повече. Сега разполага с 600 оперативни ядрени бойни глави, които според прогнозите на Министерството на отбраната на САЩ ще достигнат 1000 до 2030 г. В ход е програма за цифрова модернизация (срок на завършване 2027 г.); космическа, противокосмическа, електронна война, флоти от безпилотни самолети. Тя се учи от Украйна и е установила пропуски в обучението за водене на война в градски условия, в набирането на специални сили, в логистиката на дълги разстояния. Не е нужно да сте ястреб, който иска да задейства спусъка, за да видите, че се готви война.

Но ако Китай е научил нещо от първото президентство на Тръмп, то е, че той не е боец. Президентът Байдън, напротив, беше готов да въоръжи Украйна и да води сложна прокси война срещу Русия в продължение на близо три години. Той показа какво може да се направи и в полза на Тайван - и разтревожи Си.

На няколко пъти Байдън обяви „свещен ангажимент“ за защита на Тайван от нападение, въпреки че по-късно негови служители твърдяха, че няма промяна в политиката. Позицията на САЩ все още беше „стратегическа двусмисленост“ по отношение на Тайван, но Байдън по някакъв начин ѝ придаде по-твърд характер. Предизвикателството пред Тръмп се състои не толкова в извличането на добавена стойност от неговото митническо бръщолевене, колкото в намирането на правдоподобен начин за сдържане и възпиране на Китай в момент, когато мнозина в Пекин усещат, че сърцето му не е в това да води азиатска война.

Америка вероятно е достигнала края на стратегическата двусмисленост като доктрина: Доставката на оръжия от Байдън за Украйна с ясни инструкции да не се използват на руски терен демонстрира осакатяващ страх от ескалация. Естествената склонност на Тръмп е да направи на враговете си по-добра оферта. Говори се за разделяне на Китай от Русия и по този начин за създаване на възможност за по-бърз път към мира за Украйна.

Вярно е, че Пекин и Москва не са естествени съюзници; те са обединени до голяма степен от реалната политика, от желанието си да бъдат арбитри на пост-американския световен ред. Шпионите на Китай ще са забелязали силата на личната суета в психологическата структура на Тръмп; горещото му желание за Нобелова награда за мир. Какво би станало, ако Китай успее да убеди Русия да прекрати войната си в Украйна - и в замяна да купи Тръмп за ненамеса, когато Пекин заграби Тайван? Една европейска война е „прекратена“, една азиатска война е предотвратена; комитетът за наградата в Осло е раздал награди за по-малко (и на някои неприятни личности).

Каузата на свободата и демокрацията няма да е била постигната в Киев или Тайпе и ще изисква цинизъм, който е твърде разпространен в бизнеса с недвижими имоти. Но Тръмп харесва големите, опростяващи сделки - вижте все още незавършените споразумения от Абрахам в Близкия изток - и Си може да ги види като решителния, гнил компромис, който ще сложи край на един век американска хегемония.