Космическата храна ли ще спасява хората при бедствия на Земята?

Храната, която астронавтите консумират в Космоса, не се различава нито като състав, нито като хранителни стойности от тази на Земята. Единствената разлика е, че космонавтите консумират по-малко пресни плодове и зеленчуци. Въпреки това космическата храна е идеална при всякакви кризисни ситуации – бедствия, аварии, военно положение. Тя може във всеки момент да се отвори и човек да се нахрани с натурална и питателна храна, в която няма никакви консерванти. Това каза Нели Симеонова, съосновател и директор на Antarta, в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев.

Днешните космически храни са доста по-разнообразни от тези, които са се използвали преди години. Астронавтите в днешно консумират основно изсушени и дехидратирани продукти, пакетирани в специални опаковки. Освен това има и готова храна, която може да се затопля директно в пакета. Симеонова заяви, че с технологията, по която се приготвя космическата храна – сублимационно сушене – запазва всички нутриенти и не се различава по никакъв начин от току-що сготвена храна.

„В Космоса метаболизмът е завишен и космонавтите трябва да приемат повече и по-калорична храна, за да могат да усвояват напълно хранителните вещества.“ Ако на Земята човек се нуждае от около 2500 калории на ден, в Космоса те са между 3500-4000 калории. Това се дължи на микрогравитацията, която променя разпределението на течностите в организма. Поради тази причина астронавтите предпочитат по-наситени вкусове и затова космическата храна е по-солена, по-сладка, по-кисела или по-горчива.

За да се запазят хранителните качества и да се предпази от радиация и влага, храната се пакетира в многослойни гъвкави опаковки.

„Това са пакети от неразградими материали от полиетилени и алуминиево покритие.“

Подготовката на храната изисква специални диспенсери, с които се добавя вода в пакета, за да се хидратира съдържанието преди консумация.

Менюто в открития Космос е изцяло персонализирано според физиологичните нужди на организма и метаболизма на отделните астронавти, като освен това понякога храната е съобразена с дори и с етноса и религиозните вярвания на астронавтите.

Един от най-големите рискове при храненето в Космоса е, че някои бактерии като салмонелата стават 2-3 пъти по-активни в условията на микрогравитация.

„Ниска доза радиация стимулира клетъчната стабилност, но също така може да промени микробиома и метаболизма на астронавтите.“

Гостенката каза, че е Космоса бактериите стават доста резистентни на антибиотици и това е едно големите предизвикателства на космическата медицина.

Бъдещето на космическите храни е свързано с разрастването на оранжерии на борда на корабите и дори 3D принтиране на храна. А България има голям принос в развитието на космическото растениевъдство.

Първата изцяло космическа оранжерия е българско изобретение на доц. Таня Иванова и то още през 1990 г., когато на космическата станция „Мир“ за първи път се отглеждат растения в условията на микрогравитация.

Космическите агенции и учени от различни държави работят заедно по разработването на нови технологии за храна в Космоса. Това партньорство не само осигурява по-добри условия за астронавтите, но и помага за намирането на решения за глобалните продоволствени предизвикателства.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria