Въпрос от САЩ и НАТО: Готови ли сме да изпратим мироопазващи сили в Украйна?

България е получила въпроси за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна. Това съобщиха за БНТ от Министерството на външните работи.

От посолството на Съединените щати у нас и чрез постоянната ни делегация в НАТО са изпратени 6 въпроса към България.

В документа се пита кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, биха ли били готови да разположат войски в Украйна като част от мирно решение, както и какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа.

Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, посочват от Министерството на външните работи.

Позицията на България е категорична - Украйна трябва да получи ясни и надеждни гаранции за своята сигурност и сама трябва да участва в преговорите за своето бъдеще.

Същото писмо с 6 въпроса е изпратено от американската администрация и до всички столици на Стария континент, където от вчера доминира дебатът за участие на европейски войници като гаранти за мира в Украйна.

На извънредна среща на върха в Париж, свикана от президента Еманюел Макрон, европейски държави се обединиха около подкрепата за Украйна, но не и около идеята за изпращане на европейски войски.

Британският премиер Киър Стармър първи не изключи изпращането на военни на украинска територия, "ако това бъде нужно". Още миналата година подобна идея беше лансирана и от френския президент Еманюел Макрон.

Швеция също не изключи участието си в подобна мисия след евентуално прекратяване на огъня в Украйна.

На другия полюс категорично против са Полша, Словакия и Унгария.

Противоречиви са сигналите от Германия дни преди предсрочните парламентарни избори - от правителството на Олаф Шолц отхвърлиха идеята, но от Християндемократическия съюз, който се очаква да спечели вота в неделя, са "за" изпращането на военни.

Сред колебаещите се държави се нареждат още Дания, Испания и Нидерландия.

Срещата в Париж и най-вече форматът ѝ бяха разкритикувани от някои държави като Чехия и Румъния, тъй като те нямаха представители, независимо че се намират в непосредствена близост до Украйна.

След срещата в Париж френският президент Еманюел Макрон е разговарял по телефона с украинския президент Володимир Зеленски и го е запознал с хода на разговорите. Макрон е разговарял и с американския президент Доналд Тръмп.

Паралелно със срещите на европейските лидери и телефонната дипломация пратеникът на Съединените щати за Украйна Кийт Келог се срещна днес с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, след като вчера разговаря с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Келог има планирани разговори и с президента на Полша Анджей Дуда, а след това ще бъде и в Киев за разговори с президента Володимир Зеленски.