Във Вашингтон на Тръмп цари московски хлад

Тя зададе твърде много въпроси, които не се харесаха на президента. Тя съобщаваше твърде много за критиките към неговата администрация. И така, не след дълго Елена Трегубова е изтласкана от пресцентъра на Кремъл, който отразява президента на Русия Владимир Путин.

В схемата на нещата това е незначителен момент, почти забравен 25 години по-късно. Но той е и показателен. Путин не се интересуваше от предизвикателствата. Останалата част от пресгрупата разбра посланието и в крайна сметка се превърна в това, което Кремъл искаше да бъде: сбор от послушни репортери, които знаеха, че трябва да се подчиняват, иначе щяха да си платят, пише The New York Times.

Решението на екипа на президента Тръмп да подбира сам кои новинарски организации могат да участват в пресгрупата на Белия дом, която му задава въпроси в Овалния кабинет или пътува с него в Air Force One, е стъпка в посока, която никой съвременен американски президент от която и да е партия не е предприемал. Белият дом заяви, че получаването на такъв достъп е привилегия, а не право, и че иска да отвори място за „новите медии“, включително и за тези, които случайно подкрепят Тръмп.

Но след решението на Белия дом да забрани достъпа на Асошиейтед прес като наказание за нейното отразяване, посланието е ясно: всеки журналист може да бъде изгонен по всяко време и по всякаква причина. Има и по-тежки наказания, както Трегубова ще открие по-късно, но поне в Москва нейното изгонване беше ранна стъпка по много хлъзгав склон.

Съединените щати в никакъв случай не са Русия и всякакви сравнения рискуват да отидат твърде далеч. Тогава Русия едва ли е имала някаква история на демокрацията, докато американските институции са издържали почти 250 години. Но за тези от нас, които са докладвали там преди четвърт век, Вашингтон на Тръмп връща спомените за Москва на Путин в първите дни.

Новинарските медии са подложени на натиск. Законодателите са укротени. Служители от кариерата, които се смятат за нелоялни, се уволняват. Прокурорите, назначени от президента, който обеща „възмездие“, се насочват към предполагаеми противници и прекратяват делата срещу съюзници или други лица, които изпълняват заповедите му. Милиардери магнати, които някога са се смятали за господари на вселената, се прекланят пред него.

Съдиите, които временно блокират решения на администрацията, за които смятат, че може да са незаконни, са заплашени с импийчмънт. Униформените военни, които се съпротивляваха да бъдат използвани като политически инструмент по време на първия мандат на Тръмп, сега са прочистени от най-високопоставените си офицери и адвокати. А президентът, който нарича себе си „крал“, уж на шега, се закани, че може да се опита да остане на власт отвъд границите на Конституцията.

Разбира се, някои версии на това не са нови. И други президенти са предприемали действия, които са изглеждали тежки, или са оказвали натиск върху опонентите си. Нито един президент в моя опит в Белия дом, който датира от 1996 г., не е харесвал особено отразяването на новините за него и със сигурност е имало моменти, когато журналистите са били наказвани за репортажите си.

Но тези сравнително ограничени спорове нямаха нищо общо с това, което се случва сега. Превземането на пула от Белия дом - ротационна група от около 13 кореспонденти, фотографи и техници, на които е предоставен близък достъп до президента, за да могат да докладват на колегите си - преобръща начина, по който президентът е бил отразяван от поколения.

Тревогата е усетена от медиите в целия спектър. Точно както другите мрежи подкрепиха Fox срещу администрацията на Обама, Fox подкрепи Associated Press срещу Белия дом на Тръмп и нейният старши кореспондент на Белия дом разкритикува поемането на пула. Прецедентът, който се създава сега, със сигурност би могъл да бъде използван от бъдеща демократична администрация срещу медии, които не са ѝ симпатични.

В сряда, ден след като прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит обяви поемането, в пула не бяха включени нито АП, нито Ройтерс - две опорни точки на пресслужбата на Белия дом от десетилетия. Newsmax и The Blaze, две консервативни издания, бяха поканени да заемат техните места.

 „Избрана група журналисти от Вашингтон вече не трябва да има монопол върху привилегията за достъп до пресата в Белия дом“, каза г-жа Ливит, когато разкриваше придобиването, като го описваше популистки. „Всички журналисти, медии и гласове заслужават място на тази изключително желана маса. Така че, като решава кои медии да съставляват ограничената група за пресата всеки ден, Белият дом ще върне властта обратно на американския народ.“

Този ход, разбира се, „не връща властта на народа - той дава власт на Белия дом“, както се изрази в социалните мрежи Джаки Хайнрих, старши кореспондент на Белия дом във Фокс. Хайнрих, която е член на борда на Асоциацията на кореспондентите на Белия дом, която традиционно решаваше въпроса за членството в групата, заяви, че групата отдавна приветства нови гласове.

Всичко това се случва на фона на сериозна промяна във външната политика, тъй като Тръмп се отклонява от Украйна и се насочва към Русия на Путин. През последните дни той обвини Украйна за пълномащабното нахлуване на Русия в нея през 2022 г. Той също така нарече нейния всенародно избран президент Володимир Зеленски „диктатор без избори“, като същевременно не предложи думи на упрек към Русия или Путин.

„Той е много умен човек“, каза Тръмп за Путин в сряда. „Той е много хитър човек.“

Евгения Албац, водеща руска журналистка, която трябваше да напусне страната си под заплаха от арест след инвазията през 2022 г., заяви, че събитията във Вашингтон през последните пет седмици приличат на първите дни от управлението на Путин.

Путин, твърдейки, че за възстановяването на реда е необходима твърда ръка, започна методично да укрепва властта, създавайки това, което неговите съветници нарекоха „управляема демокрация“. Той завладя не само пресата в Кремъл, но и използва съдебни дела, за да поеме контрола над единствената голяма независима телевизионна мрежа. Той изхвърли от парламента партиите със западна ориентация и премахна избора на губернатори, за да може сам да ги назначава.

Може би най-важното е, че Путин наложи закон на някогашните могъщи олигарси, които бяха станали толкова влиятелни през 90-те години на миналия век, като им обеща да им позволи да запазят често незаконно придобитите си богатства и компании, стига да не го предизвикват. Онези, които не се съобразяваха с този диктат, бяха арестувани или изгонени от страната, а бизнесът им - превзет. 

„Контролирам всички сам“, каза Путин, когато го попитаха в началото какво му харесва на новия му пост.

Подобен студ се усеща и във Вашингтон. Всеки ден някой, който преди се е чувствал свободен да говори публично срещу Тръмп, казва, че вече няма да позволи на журналистите да го цитират по име от страх от последствия - както демократи, така и републиканци.

Те се притесняват от ФБР, оглавявано от заклет партиен воин, който вече е изготвил, както изглежда, списък с врагове. Те се опасяват, че тяхната откровеност може да навреди на членове на семействата им, които работят за правителството. Те залагат на това, че ако се скрият, може би ще бъдат забравени.