Нежеланието на Европа да рискува идва с последствия

Миналата година Марио Драги, бившият президент на Европейската централна банка, публикува своя вече прословут „доклад Драги“, който обвинява прекомерните и фрагментирани европейски регулации за задушаване на растежа. Собствениците на фирми в страни като Германия трябва да спазват не само разпоредбите на собствената си страна, но и тези на ЕС. В резултат на това те прекарват твърде много часове в бюрокрация , а разходите се усещат неоправдано от по-малките предприятия. Според доклада 55% от малките и средните предприятия посочват регулаторните пречки като най-голямото си предизвикателство. Общият регламент за защита на данните, например, направи почти невъзможно за малките технологични фирми да се конкурират, пише в анализ за Bloomberg колумнистът Алисън Шрагер.

Това пречи на европейския растеж, тъй като по-малките предприятия са едновременно по-иновативни и е по-вероятно да възприемат нови технологии. Европейският съюз имаше за цел да стимулира растежа, като предлага на националните икономики достъп до по-голям пазар и по-стабилни финансови условия. Но всичко, което са получили, е повече финансова и регулаторна фрагментация. Много трябва да се променят - и премахването на някои регулации е добро начало.

Това обаче няма да е лесно и докладът на Драги показва защо. Не става въпрос само за многото предпазливи препратки към осигуряване на безопасност и стабилност или изричната цел на „индустриална стратегия“ за Европа. Докладът отразява много по-дълбок проблем, който подкопава растежа: изключителното избягване на риска, особено в Германия.

До известна степен европейските регулации са предназначени да забавят растежа и да увеличат сигурността. Европейската култура просто е по-склонна към рискове от американската. Има причина притежаването на акции да е по-малко, а социалните държави да са по-големи в Европа. Относително казано, САЩ са по-малко регулирани и по-отворени към риск (което е една от причините да имат по-добри перспективи за растеж ).

Забележително е, че въпреки всичките си различия, САЩ и Европа - както и много развиващи се нации - са съгласни по едно нещо: необходимостта от дерегулация. Част от обясненията са свързани с вътрешната политика, както в САЩ, където администрацията на президента Доналд Тръмп залага на дерегулация, за да отприщи много по-високи темпове на растеж, за да плати своите данъчни облекчения и планове за разходи. Но в играта участват по-големи сили.

Първо, нациите осъзнават, че се нуждаят от повече икономически растеж, за да изплатят дълга си и да продължат повишаването на жизнения стандарт, което техните граждани изискват. Растежът ще бъде особено критичен за страните, които трябва да плащат за грижите за застаряващото население . Второ, новите технологии като AI трансформират икономиките по света. Това налага преосмисляне на регулаторните структури, не само за да могат регулациите да бъдат по-ефективни, но и за да се гарантира, че държавите могат да се възползват от новите възможности, предлагани от голяма трансформация.

Дали тези дерегулаторни инициативи ще доведат до по-голям растеж зависи от начина, по който се развиват. След криза винаги има призиви за повече регулиране – а по време на периоди на стагнация често има призиви за по-малко регулиране. И в двата случая обаче това, което всъщност е необходимо, е по-добро регулиране: правила, които актуализират регулаторните структури и институции, за да паснат на новата икономика. В този случай това означава да им дадем по-прости и по-гъвкави начини за посрещане на променящите се и непредсказуеми нужди, които ще изисква приемането на AI.

Някои лидери все още не го разбират. Те обещават, че тази икономическа трансформация може да се управлява в полза на всички. Но технологичният растеж е по своята същност непредсказуем и създава печеливши и губещи. Най-реалистичната надежда за регулиране е да ограничи външните ефекти и измамите, а не да гарантира стабилност и предвидимост.

Нищо от това не означава, че регулаторната реформа — или, ако предпочитате, дерегулаторната реформа — е обречена. Трябва само да се каже, че намирането на правилния баланс между намаляване на риска и насърчаване на растежа е свързано колкото с ценности, толкова и с икономика. Целта на правителството е да балансира риска и възнаграждението за своите граждани. Проблемът е, че европейците искат повече безопасност, отколкото могат да си позволят. И американците може да получат повече смущения, отколкото очакват.