Русия ще загуби, както СССР преди 40 години: Какво казаха европейските лидери в Брюксел

Украинският президент Володимир Зеленски се присъедини към лидерите на ЕС в Брюксел за среща на върха, за да обсъдят план на стойност 800 милиарда евро за укрепване на европейската отбранителна индустрия, увеличаване на военния капацитет и помощ за предоставяне на спешна военна подкрепа за Украйна.

В драматична реч в сряда вечерта френският президент Еманюел Макрон предупреди в телевизионно обръщение, че руската агресия няма да спре в Украйна и е пряка заплаха за Франция и Европа. Той заяви, че е решил "да отвори стратегически дебат за защитата на нашите съюзници на европейския континент чрез нашите ядрени възпиращи средства", но подчерта, че всяко използване на ядрените оръжия на Франция ще остане само в ръцете на френския президент.

Макрон каза в обръщението си: "Искам да вярвам, че САЩ ще останат до нас. Но трябва да сме готови, ако това не е така."

Пристигайки в Брюксел, Зеленски заяви, че е благодарен на европейските лидери за тяхната "силна подкрепа", която е видял "от самото начало на войната и … през целия този период и миналата седмица, вие оставате с нас".

"Много сме благодарни, че не сме сами. И това не са просто думи. Усещаме го. Много е важно, че изпратихте силен сигнал към украинския народ, към украинските воини, към цивилните, към всички наши семейства. Страхотно е, че не сме сами", каза той.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че извънредните времена изискват извънредни мерки и благодари на Антонио Коста за организирането на срещата.

"Това е преломен момент за Европа и Украйна е част от това семейство", каза тя пред пресата. "Европа трябва да постави Украйна в позиция да се защити и да настоява за траен и справедлив мир."

На свой ред Коста председателят на Европейския съвет Антонио Коста нарече днешния ден "много важен момент" за изграждане на европейската сигурност. Позовавайки се на предишна среща миналия месец, която беше фокусирана върху "мозъчна атака" – днес лидерите на ЕС ще "вземат решения и ще дават резултати", каза Коста.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола твърдо каза пред репортерите, че днес ще бъде "малко по-откровена от обикновено", като казва, че "е било крайно време" тази среща на върха да се случи.  По думите й Европа трябва да покаже, че е "способна да се изправи на собствените си крака" и "най-накрая да остави парите си там, където ни е устата" по темата с Украйна.

"Украйна е в същата ситуация, в която беше преди три години", каза Мецола. "Европа трябва да бъде там редом до Украйна. За да се направи това, трябва да се направи повече по отношение на сигурността, отбраната, както и финансирането и срещата на върха трябва да планира как да стане това."

"Украинците купуват време с кръвта си, време е да действаме"

Президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че "няма нужда да обясняваме... колко важна е тази среща", като "Украйна купува ценното време за нас всеки ден, плащайки с кръвта си".

"Би било много безотговорно да губим това време и да водим дълги часове дискусии без ясен резултат", каза той и призовава за "гъвкав" подход към разходите за отбрана в правилата за фискален дефицит и повече подкрепа за Украйна.

Науседа също подчерта, че ЕС трябва да укрепи източния фланг, за да му помогне да се защити критичната инфраструктура от актове на саботаж, хибридна агресия и други форми на подкопаване на граничните страни.

Запитан за идеята на Макрон за разширяване на френския ядрен чадър ще послужи „като наистина, много сериозно възпиране на Русия“.

Литовският президент каза още, че ЕС трябва да вземе решения днес, независимо от потенциалната опозиция от Унгария или Словакия, „защото в противен случай историята ще ни накаже“.

"Продължава твърде дълго, нашата неспособност да вземаме решения. И сега е време да действаме", каза той.

Датският премиер Мете Фредериксен каза, че "най-важното нещо сега е да превъоръжим Европа".

"Не мисля, че разполагаме с много време. Така че трябва да превъоръжим Европа: харчете, харчете, харчете за отбрана и възпиране", призова тя.

Попитана за предложението на Макрон за ядрено възпиране, тя казва, че "трябва да обсъдим всичко сега, така че всички добри идеи на масата да бъдат част от нашата дискусия".

Премиерът на Латвия Евика Силиня каза, че се надява на „бързи действия и наистина ясни решения“ на днешната среща на върха, така че блокът да може да се съсредоточи върху „укрепването на нашата военна индустрия“.

По думите й, че Украйна трябва да осигури мир „чрез сила, но без сила … няма да има траен мир“, тъй като Русия би използвала тази възможност само за "превъоръжаване и след няколко години … отново да пристъпи към някои други страни".

Попитана за предложенията на Макрон, Силиня обясни, че не са взети решения по този въпрос, „вероятно да има някои дискусии и в нашата страна, защото това е нещо ново … така че наистина е твърде рано да се дават реални отговори на този въпрос.“

Полският премиер Доналд Туск заяви, че „това е денят, в който всичко може да се промени и вероятно ще се промени, що се отнася до решимостта на Европа, когато става въпрос за превъоръжаване и отбранителната индустрия и нашата готовност да се изправим пред това руско предизвикателство към света“.

„Европа като цяло наистина е способна да спечели всяка военна, финансова, икономическа конфронтация с Русия – ние просто сме по-силни“, казва той.

Той сравнява ситуацията със Студената война, като казва, че е уверен, че „Русия ще загуби тази надпревара във въоръжаването, точно както Съветският съюз преди 40 години“.

Той казва, че френското предложение за ядрено възпиране е „заслужава да бъде обмислено“ и трябва да бъде част от по-широк ход за координиране на европейските отбранителни усилия.

Германският канцлер в оставка Олаф Шолц каза, че днешната среща има за цел да осигури постоянна подкрепа за Украйна, но също така ясно подчерта важността на поддържането на добри отношения със САЩ.

Шолц също така подкрепя плановете, предложени от предполагаемия бъдещ канцлер Фридрих Мерц за увеличаване на разходите за отбрана, „включително чрез промяна на конституцията“, и казва, че изглежда има нарастващ вътрешен консенсус по този въпрос.

Той каза, че ЕС трябва да промени правилата си по подобен начин, за да гарантира, че може да посрещне предизвикателството, но като държи под око „дългосрочните решения“.

Запитан за предложенията на Макрон за ядрено възпиране, той отговори, че Европа не трябва да се отказва от участието на САЩ. Неговата дългогодишна критика по този въпрос е свързана със страховете, че всяко удължаване на френската програма би позволило на САЩ да се откажат допълнително от европейската сигурност.

Шолц за пореден път отхвърли и идеята за общи европейски отбранителни облигации.

Запитан за евентуални мирни преговори, той казва, че „е много важно да гарантираме, че Украйна не трябва да приеме продиктуван мир, а че имаме честен, справедлив мир, който гарантира суверенитета и независимостта на Украйна“.