Защо съюзниците на Украйна са разделени относно използването на руски активи за $300 млрд.?

Дни след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, съюзниците на Киев се обединиха, за да разположат оръжие срещу Кремъл - замразяване на задграничните активи на Русия.

Въпросът какво да се прави със замразените средства от 300 милиарда долара разделя европейските страни оттогава.

Но сега, когато САЩ заплашват да оттеглят подкрепата си за Украйна , натискът върху европейските страни се увеличава официално да конфискуват средствата и да ги използват, за да помогнат на Киев, пише The Wall Street Journal.

Къде са замразените активи на Русия?

Никога не е имало пълно, официално изложение къде са парите. Има обаче около 190 милиарда евро, еквивалентни на 205 милиарда долара, в белгийската Euroclear, една от най-големите клирингови къщи в Европейския съюз, където Русия е сложила парите преди войната. Смята се, че между 5 и 8 милиарда долара са в САЩ. Останалото е разпределено между Обединеното кралство, Канада и европейските финансови центрове като Франкфурт и Париж.

През май 2023 г. страните от Г-7 заявиха, че замразените активи – около половината от чуждестранните активи, държани от централната банка на Русия в навечерието на войната – ще бъдат задържани, докато Русия не плати за щетите, причинени от нея в Украйна.

Парите, замразени през 2022 г., останаха недостъпни за Русия. Облигации и други активи с падеж са държани като обездвижени средства.

Г-7 прие план през декември за отпускане на заем от 50 милиарда долара от печалбите - главно лихвени плащания - генерирани от руските активи. Те твърдяха, че печалбите не принадлежат на руското правителство, а са собственост на институциите, които ги държат. Заемът беше подкрепен от печалбите, които Г-7 очаква да генерират активите през следващото десетилетие.

Всяка от страните, които са замразили активите, може да реши да конфискува парите и да ги даде на Украйна едностранно, но те не са склонни да го направят от страх, че ще навреди на репутацията на техните финансови центрове и ще рискува бягството на чужди средства. В различни моменти Обединеното кралство и САЩ при администрацията на Байдън се застъпваха Г-7 да конфискува средствата. В къщи не са го правили.

Как са разделени европейските съюзници по въпроса?

В рамките на ЕС някои страни, включително Полша и балтийските държави, настояваха средствата да бъдат конфискувани, но най-големите сили в блока - Германия, Франция и Италия - се противопоставиха на подобен ход, както и Европейската централна банка. Страхът им е, че изземването на средствата може да създаде опасен прецедент за други участници да обездвижат западните средства и да ги присвоят. Те също така се притесняват, че изземването на парите може да подкопае доверието в евроактивите и евровалутата. Германия, по-специално, се опасява, че изземването на руските ликвидни активи може да засили делата за репарации, пред които все още е изправена заради Втората световна война.

Г-7 заяви, че ще включи замразените руски фондове в мирните преговори, изисквайки Москва да се съгласи да използва парите, за да помогне за възстановяването на икономиката в Украйна. Кремъл предположи, че може да се откаже от претенциите си върху средствата, при условие че парите са били използвани за възстановяване както в частите на Украйна, които остават под украински контрол, така и в райони, окупирани от Русия. Администрацията на Тръмп не е изложила ясна позиция относно своето виждане за това какво трябва да се случи с парите.