Тръмп възнамерява да изкове трети прагматичен компромис между Москва и Вашингтон

През последните дни стана ясна истинската същност и пълната цена на политиката на президента Тръмп спрямо Русия и Украйна. Тръмп вярва, че подобряването на отношенията с Русия е необходимо за американското възраждане, което той се надява да води, и е готов да плати висока, дори зашеметяваща цена в морален авторитет, съюзнически отношения и украинска територия, за да постигне своята сделка, пише The Wall Street Journal.

Тръмп не е първият американски президент, който загърбва морала, за да сключи сделка с Москва. Франклин Д. Рузвелт, вярвайки, че ще има нужда от съветска помощ срещу Япония, ако проектът "Манхатън" не успее да достави навреме оръжие, което да спре войната, пътува до Ялта през последните месеци на Втората световна война с надеждата да привлече Йосиф Сталин в борбата за Тихия океан. Затрупани във Виетнам и обмислящи краха на финансовата система Бретън Уудс, Ричард Никсън и Хенри Кисинджър се обръщат към Леонид Брежнев с предложение за разведряване.

Независимо дали на останалите ни харесва, или не, Тръмп възнамерява да изкове трети прагматичен компромис между Москва и Вашингтон. Поддръжниците на президента твърдят, че това не е нещо ново. Както споразуменията от Ялта, така и разведряването на Никсън жертваха правата на човека в полза на хладнокръвната реална политика.

От гледна точка на екипа на Тръмп прагматичното разбирателство с Русия, дори ако ръкостискането се осъществи върху кървящия труп на Украйна, е част от стратегията за възстановяване на баланса на силите в света. То би могло да отдръпне Русия от Китай и да привлече руската помощ, за да накара Иран да приеме сериозно ядрено споразумение.

Съблазнително, но погрешно е да се атакува тази стратегия главно по морални съображения. Ограничаването на възхода на Пекин, без да се рискува война между САЩ и Китай, е както велика, така и дълбоко морална цел. Ако политиката на Тръмп завърши с голяма сделка с Русия, която да улесни дългосрочното разбирателство с Китай, бъдещите историци биха могли да похвалят една стратегия, която съвременните наблюдатели до голяма степен осъждат.

По-същественият въпрос е за ефективността. Колко вероятно е резултатите от тази стратегия да оправдаят изключително високите ѝ първоначални разходи? Перспективите тук са смесени. Предлагайки на Путин изрично признаване на сфера на интереси в части от бившия Съветски съюз, включително Украйна, Беларус, Грузия и Армения, Тръмп прави по-големи и по-съществени отстъпки, отколкото неговите предшественици през 21-ви век са се опитали в собствените си неуспешни опити да постигнат разбирателство с Путин. А като предлага да се откаже от американската подкрепа за насърчаване на демокрацията, Тръмп се връща към изученото мълчание по отношение на правата на човека, което характеризираше разведряването от ерата на Никсън.

Въпросът не е дали Путин ще приеме щедрите начални ходове на Тръмп. Той ще вземе всичко, което му се даде. Въпросът е какво следва. Ще уважат ли както Русия, така и САЩ предложената от Тръмп голяма сделка? Ще доведат ли тези мащабни отстъпки до резултатите, на които Тръмп се надява?

Тук историята не е обнадеждаваща. Ако се върнем достатъчно назад, демократична Америка и авторитарна Русия успяха да съжителстват мирно дълго време. Руският експанзионизъм в Северна Америка в началото на 19-ти век помогна на Джеймс Монро да издаде известната си доктрина, а бруталният антисемитизъм, който тласна стотици хиляди отчаяни руски евреи в американско изгнание, доведе до повече търкания с наближаването на края на века. Въпреки това през следващите години се установиха солидни двустранни отношения, въпреки репресиите на Русия у дома и в чужбина. И САЩ измъкнаха Аляска от сделката.

Тъй като и двете страни станаха глобални сили през 20-ти век, споразумението се оказа по-неуловимо. Хари С. Труман съжаляваше за споразуменията от Ялта още през пролетта на 1945 г. И Джими Картър , и Роналд Рейгън изградиха успешни кампании върху опозицията срещу възприеманата аморалност на никсонианската реалполитика и разведряване.

Като се има предвид тази история, Кремъл ще гледа на всички споразумения с Тръмп като на временно примирие, а не като на постоянен мир. Това ограничава стойността на сделката. Москва няма да приеме постоянни ограничения върху поведението си в замяна на временни обещания от Вашингтон.

Междувременно сделката с Русия може да създаде повече проблеми, отколкото ползи за движението MAGA през следващите години.