Възможен ли е мир? Путин с "максималистични" искания преди преговорите за край на войната

Западни служители по сигурността казаха, че руският президент Владимир Путин няма намерение да прави компромиси относно исканията за земя, мироопазващи сили и неутралитета на Украйна в каквито и да е мирни преговори, което усложнява усилията на президента Доналд Тръмп да осигури стабилно споразумение.

Путин отправи умишлено „максималистични“ искания преди преговорите за прекратяване на войната, които той знае, че вероятно ще бъдат неприемливи за украинците и другите европейци, според служителите по сигурността. Руският лидер е готов да продължи военните действия, ако не постигне целите си, казаха служители, които поискаха да не бъдат назовавани, обсъждайки въпроси, които не са били оповестени публично.

Оценката на намерението на Путин поставя под съмнение дали той е сериозен относно преговорите за реалистично и трайно мирно споразумение с Украйна. Това също противоречи на възгледите на Тръмп, споделени в Белия дом в петък, когато той каза пред репортери, че вярва, че Путин иска мир. „Става ми по-трудно, честно казано, да се справям с Украйна“, каза Тръмп.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че характеристиката на служителите по сигурността на позицията на Русия „не е вярна“, като каза, че Украйна трябва да предприеме стъпки, за да има преговори. „Русия е отворена за мирни усилия, за мирно уреждане около Украйна и ние всъщност предпочитаме да постигнем целите си с мирни и дипломатически средства“, каза Песков и добави, „ако днес и утре се покаже, че Украйна е готова за преговори, това ще бъде друга история“.

Американски и украински официални лица се срещат в Саудитска Арабия във вторник, за да обсъдят първоначално прекратяване на огъня с Русия, докато се опитват да се възстановят от катастрофалното разногласие между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски на 28 февруари. Администрацията на Тръмп замрази военната помощ и разузнавателната помощ за Украйна, повишавайки риска от руски напредък на бойното поле, докато се опитва да съживи сделката за прирдни ресурси, която трябваше да бъде подписана в деня на скандала в Овалния кабинет.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, който пристигна в Саудитска Арабия в понеделник, характеризира преговорите с Украйна като опит да се разбере какви отстъпки са готови да направят, преди да разбере позицията на Русия. Пратеникът на Тръмп Стив Виткоф отделно ще отиде в Москва, за да се срещне с Путин тази седмица, според хора, запознати с въпроса, което ще бъде второто му подобно пътуване.

Bloomberg съобщи миналата седмица, че Русия е изразила готовност да обсъди временно примирие с условия, като определяне на състава на всички мироопазващи сили. Дългогодишните искания на Русия включват украински ангажимент за неутралитет, международно признаване на претенциите на Москва за анексираните земи и противопоставяне на европейските мироопазващи сили.

Тези цели противоречат на условията за „справедлив и траен мир“, както са очертани от съюзниците на САЩ, включително премиера на Обединеното кралство Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон. Те се опитват да съберат „коалиция на желаещите“, за да осигурят примирие.

Оценката на западните служители по сигурността предполага, че Путин вижда малък стимул да отстъпи от твърдолинейните позиции, които отдавна оформят подхода на страната му към Украйна, въпреки обещанието на Тръмп да сложи край на конфликта. Рискът е Зеленски да бъде обвинен, че не е приел сделка, която налага такива условия, и Киев да трябва да продължи да се зашитава, подкрепян само от европейските си съседи.

Това би ускорило по-широко разцепление в Организацията на Северноатлантическия пакт, която вече е под напрежение от предложенията на Тръмп към Путин и исканията Европа да поеме по-голяма отговорност за регионалната сигурност. Има признаци, че Русия успява в целта си да раздели НАТО, като европейските лидери публично поставят под съмнение американския ангажимент в региона и развиват планове за бързо увеличаване на разходите за отбрана.

Преговорите в Джеда следват няколкодневен натиск от страна на Белия дом върху Зеленски, включително спиране на помощта от САЩ. Тези ходове бяха предназначени да го убедят да се съгласи на частично примирие, което би позволило преговори с Русия.

Тръмп каза, че иска бързо прекратяване на боевете, откакто обяви, че започва преговори с Русия за прекратяване на войната миналия месец. Президентът предположи, че вярва, че Украйна може да си върне част от земята, която е била окупирана от Русия, и също така твърди, че Путин е готов да приеме европейски мироопазващи сили, разположени в страната.

В забележки пред руски дипломати през юни Путин посочи, че ще поиска международно признаване на претенциите на Москва за анексираната украинска земя, която включва територия, която в момента не се контролира от неговите войски. От началото на инвазията той каза, че иска „демилитаризация“ на Украйна, намеквайки, че ще търси ограничения за армията ѝ.

Това вероятно ще бъде друга точка на разногласие, тъй като адекватно екипираната и оборудвана армия е от решаващо значение за гарантиране на сигурността на Украйна, казаха няколко европейски служители.

Путин настоя Украйна официално да се ангажира с неутралитет и да се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО. Освен това Русия наскоро възобнови идеята НАТО да се върне в състоянието си от 1997 г. - преди Полша, Румъния и няколко други източноевропейски нации да се присъединят - в знак, че подходът на Тръмп е насърчил Кремъл.

Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров каза, че Москва "категорично" се противопоставя на всяка сделка, която позволява на европейските войски да действат като мироопазващи сили в Украйна. „Не виждаме място за компромис“, каза Лавров пред репортери в Москва.

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria