Как Доналд Тръмп успя да спечели поколението Z

Години наред политическите фигури на Демократическата партия, либералните активисти и движението на съпротивата като цяло извличаха болезнена утеха от факта, че поддръжниците на Доналд Тръмп бяха, честно казано, доста стари, пише Роби Соав, старши редактор в Reason, в коментар за New York Post.

Феноменът Тръмп, смятаха те, имаше срок на годност някъде в близкото бъдеще. Младите гласоподаватели щяха да заменят родителите и бабите, и дядовците си, а с демографските промени всичко за тях ще бъде наред. Светът щеше да тръгне наляво.

Изборите през 2024 г. разбиха тези надежди.

Успехите на Тръмп сред младите хора са толкова огромни, че Поколението Z може да се нарече и Поколението Тръмп.

Гуруто в областта на данните Дейвид Шор разкри тази сурова реалност в интервю за Езра Клайн от The New York Times миналата седмица. Шор запозна Клайн с последиците от своите проучвания и анализи на избирателите, които разкриват исторически безпрецедентна промяна в дясно сред младите хора, особено сред младите мъже.

Тръмп спечели гласоподавателите на възраст под 26 години, като белите жени, белите мъже и чернокожите мъже в тази демографска група клонят в посоката на Тръмп.

Бившият президент спечели категорично 18-годишните мъже, които не са бели.

Младите хора, отбелязва Шор, изглежда са „най-консервативното поколение, което сме преживявали може би от 50-60 години насам“.

Не е трудно да разберем причините за това.

На първо място, Тръмп и неговите заместници се превърнаха в майсторски комуникатори на предпочитаните от поколението Z медийни платформи: подкасти, социални медии и особено TikTok.

Когато Тръмп се появи на политическата сцена преди десетилетие, той беше фигура от кабелните новини и риалити телевизията. Това са платформи, които се консумират от бумърите и затова не е изненада, че по-възрастните избиратели бяха неговият ключов контингент.

Кампанията на Тръмп през 2024 г. правилно предположи, че ще трябва да достигне до избиратели, които живеят извън пенсионерските общности, и че дългите изяви в подкаст предавания ще играят в полза на Тръмп. А, освен това, ключовите личности в подкаст света  - Джо Роган, Тео Вон и други - започнаха да проявяват дясна чувствителност, ако не точно консервативна политика.

Тяхната атмосфера е „Барстол консерватизъм“ - фраза, измислена от писателя Матю Уолтър, за да опише етос, който е културно либертариански - т.е. няма да намерите много опозиция на гей браковете и абортите в тези среди - и все пак е определено републикански, тъй като е напълно противопоставен на назидателния, самодоволен тон на елитния прогресивизъм.

А това е другата част от пъзела: Демократите нямат нито привлекателен посланик, нито привлекателно послание.

Всъщност те сякаш са забравили как изобщо да се отнасят към младите хора.

За всичките си настоящи неволи Демократическата партия трябва да обвини своите културни пазачи: прогресивните активисти, елитните медии и радикалите от студентските градчета, които завладяха висшето образование през 2010 г.

Младите мъже, които навършиха пълнолетие в тази среда, бяха посрещнати с открита враждебност от страна на либерализма, който няма място за тях, който разглежда самото им съществуване като акт на насилие.

На момчетата беше казано да станат по-женствени, за да се впишат във времето и да направят място на традиционно маргинализираните групи, дори когато техните редици сред образования елит започнаха да намаляват.

Движението MeToo, възходът на "събудената култура", и налагането на културата на отмяната идентифицираха някои истински злодеи, но също така излязоха извън контрол, което доведе до обща атмосфера, в която младите бели мъже се чувстваха преследавни.

Във всяка друга епоха тийнейджърите, които са използвали обиден език, биха били дисциплинирани по подходящ начин и биха се поучили от опита си. Но с възхода на социалните медии стана възможно да се води непрекъснат регистър на нарушенията - а нарушителите да се наказват завинаги.

Чудно ли е тогава, че младите мъже са потърсили утеха в медийната среда, където спортът и фитнесът са харесвани и насърчавани? Където свободата на словото се възхвалява, а политическата коректност се атакува? Където е нормално да разказваш хапливи вицове и да смяташ момичетата за привлекателни (и да го казваш)? И, което е важно, където Тръмп е представен като подкрепяща фигура?

Едно от железните правила в политиката е, че младите хора са либерални и след това стават по-консервативни с възрастта.

Според една известна поговорка, която често погрешно се приписва на Уинстън Чърчил: Ако на 25 години не си либерал, значи нямаш сърце, а ако на 35 години не си консерватор, значи нямаш мозък.

Но Тръмп обърна тази тенденция, като спечели сърцата на поколението Z.

От друга страна, Демократическата партия е убедила много млади мъже, че ги мрази. /Труд