След сблъсъка си със смъртта: Папа има да реши много въпроси във Ватикана

По време на срещата между папата и сър Марк Томпсън, главен изпълнителен директор на CNN, папските служители станаха сериозно загрижени. Папата се чувстваше зле от седмици и изпитваше недостиг на въздух, но по време на тази среща започна да се бори с говора си.

Кардинал Виктор Мануел Фернандес, аржентинец и близък довереник на папата, каза, че неговият персонал е трябвало да принуди папата да потърси лечение, като в един момент дори го заплашили, че ще подадат оставка.

„Не знам какви псувни са използвали, за да му кажат, че трябва да отиде да се лекува. След това му заяви, че в противен случай ще се приберат вкъщи и ще прекратят връзката си с Ватикана“, каза той на пресконференция.

Папата прекара пет седмици под грижите на болница Джемели в Рим. На моменти той е бил близо до смъртта, разкри неговият медицински екип миналата седмица. Въпреки това, през цялото време на лечението си, папата отказвал да спре да работи. Той провеждар срещи, преглеждал документи и издавал заповеди.

Засега на папата са дадени строги инструкции да си вземе почивка в следващите два месеца за възстановяване. През този период той ще се нуждае от ежедневна физиотерапия. Но главата на Римокатолическата църква посочи, че освен това има още много натрупана работа, преди времето му на поста да приключи. В събота неговият медицински екип каза, че Франциск  е показал „наистина изненадващо подобрение“.

Папата не е направил нищо в подкрепа на предположенията, че може да абдикира през следващите месеци, следвайки стъпките на своя предшественик Бенедикт XVI, който през 2013 г. стана първият папа от почти 600 години, подал оставка. Кардинал Пиетро Паролин, държавният секретар, който на практика е министър-председател на Ватикана, нарече предположенията, че папата може да се оттегли от власт, „неоснователни спекулации“.

И така, каква недовършена работа остава да завърши папата и как възнамерява да изпълни плановете си за църквата през годините, които му остават?

1. Ролята на жените и непрофесионалистите

Папата често се е опитвал да увеличи известността на жените в католическата църква. През октомври миналата година той каза на събрание на йезуитски свещеници, че се надява „да доведе все повече и повече жени във Ватикана с роли с все по-висока и по-висока отговорност“.

Малко преди да влезе в болницата, папата назначи монахиня, сестра Симона Брамбила, за ръководител на отдел, отговарящ за всички религиозни ордени на Католическата църква, което я направи първата жена, ръководила отдел в Римската курия. Седмица по-късно той назначава втора монахиня, сестра Рафаела Петрини, за първата жена губернатор на Ватикана.

Някои наблюдатели на Ватикана виждат тези ходове като опит да се укрепи наследството му в малкото време, което му остава. Според анализатори назначенията „затрудняват много бъдещия папа да отстрани тези жени, тъй като, ако го направи, ще бъде възприет като сексист“.

Папата многократно е изключвал по-трудния въпрос за жените дякони или дори ръкополагането на жени за свещеници. Въпреки това той убедително позволи дискусиите да продължат на най-високи нива.

„Той никога нямаше да позволи да се ръкополагат жени в църквата, въпреки че е трудно да се разбере дали той просто е против това или смята, че не сме готови за това“, каза Томас Рийз, йезуитски свещеник, журналист и автор на Inside the Vatican.

2. Децентрализиране на папската власт

В основата на подхода на папата е усилието да направи църквата по-малко йерархична. Поради тази причина той често е избирал да прехвърли правомощията за вземане на решения на епископите.

Една спорна област е старата латинска меса, която беше забранена след Втория ватикански събор през 1963 г. в опит да се опростят църковните обреди и да се направят по-достъпни за обществеността.

"Папа Бенедикт каза, че всеки свещеник може да провежда старата латинска литургия, ако иска. Сега, при Франциск, това зависи от местния епископ, вместо от папата", каза Рийз.

Но Едуард Пентин, старши сътрудник на Националния католически регистър и автор на „Следващият папа“, каза, че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

„Някои критици казват, че Франциск е действал диктаторски, особено що се отнася до потискане на тези, които се противопоставят на неговите идеологически предпочитания.“

Други казват, че той само е създал „привкус на децентрализация, тъй като папата все още упражнява значителна власт“, ​​добавя той.

3. Финансова реформа

Когато папата встъпи в длъжност, той прочуто избягваше показността, свързана с ролята. Той отхвърли дворцовите жилищни помещения в Апостолическия дворец в полза на по-скромен апартамент в Casa Santa Marta. А само няколко месеца след началото на мандата си той отстрани Франц-Петер Тебарц-ван Елст, който получи прякора Bling Bishop заради екстравагантните си разходи.

Но през последните години влиянието на корупцията става все по-видимо. През 2023 г. италианският кардинал Анджело Бечиу беше осъден за присвояване, измама и злоупотреба със служебно положение и беше осъден на почти шест години затвор. Миналата седмица Либеро Милоне, първият главен одитор на Ватикана, заяви, че има доказателства, сочещи към лошо финансово управление и корупция във висшите нива в църквата. (Милоне беше свален от Бечиу през 2017 г. и сега съди Ватикана за неправомерно уволнение.)

Въпреки това Пентин каза, че папата е „имал известен успех във финансовата реформа“. Той прие някои от реформите, предложени от покойния кардинал Джордж Пел, включително забрана за използване на фиктивни компании за укриване на средства. Очаквайте той да настоява още повече за това.

4. Справяне със сексуалното насилие от духовници

Когато папата беше избран, той зае поста на фона на предполагаемия провал на неговите предшественици Йоан Павел II и Бенедикт XVI да се справят със сексуалното малтретиране на деца сред духовенството - с опустошителни последици за репутацията на църквата.

В началото на своето папство той каза на епископите по света, че трябва да се придържат към политика на „нулева толерантност“ към всеки, който малтретира сексуално деца. През 2014 г. той създаде Папската комисия за защита на непълнолетните.

И все пак той е измъчван от твърденията, че не е направил достатъчно, за да защити жертвите.

Миналата седмица шестима висши кардинали, включително двама, смятани за силни претенденти за бъдещи папи, бяха обвинени от активисти в прикриване на сексуално насилие в църквата. Досие беше предадено на Паролин от Мрежата на оцелелите на малтретираните от свещеници (Snap), които призоваха за незабавно разследване.

„Въпреки че съчувствието към папа Франциск заради влошаващото му се здраве е разбираемо, не можем да пренебрегнем трагичната реалност: кардиналите, които той е упълномощил, включват мъже, които са прикривали малтретиране“, каза Питър Айзели от Snap.

Айзели призова папата да използва времето, което му остава, за да приложи реален закон за нулева толерантност към духовници, които малтретират деца и непълнолетни. Това може да е най-неотложният въпрос, по който Франциск трябва да вземе мерки.

5. Реформи в процеса на вземане на решения в църквата

Преди две седмици папата одобри нов тригодишен план за реформа на Католическата църква, който да завърши с уникално събиране на духовенството, включително монахини, както и миряни мъже и жени, наречено църковно събрание.

Целта е да се приложи процес на сътрудничество за вземане на решения в църквата относно ключови точки от теологията, наречена синодалност, което е ключов стремеж на неговото папство.

Той вижда тази промяна като начин да разшири диапазона от възгледи, оформящи посоката на църквата, след като той си отиде.

"Каква ще бъде ролята на жените в църквата? Какво ще кажете за ЛГБТК хората? Или дали свещениците могат да се женят? Папа Франциск вярва, че не можем да вземем тези решения, докато не разберем как изглежда процесът", каза Рийз. "Той може да бъде много йерархичен и да каже, това е нещото, което ще направим. Но вместо това той смята, че ако можем да намалим процеса и да го установим като процес за останалата част от този век, тогава ще бъде много по-лесно за църквата да се справи с тези проблеми в бъдеще."

Въпреки това, когато става дума за толкова стара институция като католическата църква, нито един сериозен опит за реформа няма вероятност да бъде наистина лесен.